автор: rozix

Днес бях на гроба на дядо ми Андрей, за когото като деца ни разказваха, че бил страшен злодей. И аз от малка си го представях като някакво митично чудовище от Гръцката митология – нещо средно между триглавото куче Цербер и Минотавъра от подземията на Дедал.
Дълги години след това, когато за първи път отидохме на гроба му, видях, че до паметника има бюст с главата му. Това било предсмъртното му желание – когато умре, да повикат негов приятел-скулптор, който да направи отливка на лицето му и да му направи бюст. Та този бюст, вече изронен от атмосферните влияния и времето, все още стои до паметника с полуизтрити букви и дати. Главата на дядо ми, излята от камък и гипс с олющени черти и дупка на главата. Да, дупка на главата! Точно отгоре, върху издълбаните в камъка къдрици на косите му острите зъби на годините са пробили дупка.
Взирайки се в тази дупка, си спомних как го оприличавах на древногръцко чудовище.
Сега съм доста по-милостива.
Днес с тази дупка в главата ми заприлича на гръмовержеца Зевс, който родил дъщеря си Атина Палада … от главата си. Атина Палада е богиня на войната и мъдростта. Дядо ми Андрей приживе е бил свирепият гръмовержец на фамилията, истински бог на войната. Гневът му бил толкова пословично страшен, че гледайки каменната му глава, си представям как яростта е пробивала дупка в черепа му, откъдето е бълвал огън и жупел.
Само че богът на войната е мъртъв от 33 години и единствено олющената каменна отливка все още напомня за митичните му сили. Сестра ми днес понечи да сложи цветята, които бяхме донесли, в дупката на главата му, използвайки я като ваза. Това вече тотално демитологизира бога на войната. Също като Зевс и той е родил от главата си първо богинята на войната, а днес от нея се появи и богинята на мъдростта. Цветята в главата му означават мъдрост, символизират превръщането му от гръмовержец в обикновен покойник.
За първи път си помислих, че дядо Андрей, когото винаги съм възприемала като злодей, всъщност е бил съвсем обикновен човек и никога не е бил герой от гръцката митология …
Или пък ако Борхес се окаже прав, че всяка история е разказвана безброй пъти и всеки живот е вече изживяван преди, то дядо наистина е древногръцки Бог.
Избирам да вярвам на Борхес.