автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от сръбски)

Тази, която беше обичана от баща ми, прилича на ангел от небесния свод,
има топли и красиво оформени ръце; вързала е слънцето в косата си
и диша свежестта на пролетта; силна е и красива като равнините на Войводина.
Израснала е при майка си и леля си; живееше недалеко от пощата
в центъра на селото, където баща ми паркираше колата си, желаейки да я срещне.
Тази, която знаеше как да говори така, че човек да занемее, която се прегръщаше
със земята и небето, и която човешката ръка и тяло
не могат отново да пресъздадат.
Спомняте ли си баща ми и някои други мъже, които
в момента са на някого другиго бащи, които са я обичали и са чували нейните мисли
по-бързо от светлината на месечината, опиянени от любов и екстаз.

Тази, която беше обичана от баща ми, за когото денят му е бил нереален,
докато не срещнал майка ми и не ù дал това, което малко от сърцето му е
останало за нея, за тази, която той обичаше; дали знаеше какъв човек щях да
бъда, каква сила и красота щях да притежавам, какъв налят глас щях да имам и
как упорито щях да преследвам най-дръзките си желания, защото тя искаше
баща ми само да я погледне със страстните си очи, тъй като тя влезе в сърцето му
така мъчително, че той обичаше тишината и в разговорите все повече и повече...
Спомняте ли си, че докато всеки ден, тъжна и остаряла, праха изчистваше,
над нея и около люлеещите се стени на апартамента й студен, като дъжд я заливаха спомените, докато тя палеше свещи, тази, която беше обичана. от. баща ми?