автор: apostola

Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра-
погреба любовта ми свята.

Останах сам, като сирак
на таз отъпкана поляна.
Загубих днешния мерак
да вкуся от зора засмяна.

Върти ме времето на грил-
живота тъй от мен изтича.
Забравям аз къде съм бил...
Къде надеждата ми тича.

И в трудния за мен момент,
когато всичко в мен е болка,
аз чух далечен сантимент,
че съм в последна обиколка.