автор: alex_dlr

„…а трябва да се повдигне, да прощаваш, постелката му да се тупне и пикнята да се махне.” - из учебника по литература за 8. клас. Откъсът е от разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов.
"Сред стаята ковчег положен,
в ковчега — моминско лице,
и жълти старчески ръце
у дъсченото черно ложе." - из учебника по литература за 8. клас. Откъсът е от цикъла „Зимни вечери” на Христо Смирненски.

Тези и още изучавани произведения доведоха до това есе.

„ДОЛО РАЦЕТЕ ОТ НАЦЬОНАЛНИТЕ ЦЕНОСТТИ!!!11!”; “KLETA MAJKA BALGARIQ!”; “Toq post ma kara da ne sam patriot”… О! О! Спрете се! Знам, че сте патриоти, че разбирате от литература и че сте уверени, че „Под игото” е достоверен исторически източник, но нека първо ми позволите да се изкажа и след това ме линчувайте публично. Ще ви обясня защо този текст не е това, което си мислите, и после може да ме убиете с камъни като истински християни, ако не ви хареса.
Николай Хайтов и Христо Смирненски са кажи-речи най-добрите в това, което пишат, според мен. Хайтов е майстор на късия разказ (наред с Чудомир), а Смирненски е върхът на българската поезия. Подчертавам, че това е мое мнение. Не го налагам и не държа да го споделяте. Защо тогава ги наричам „безинтересните”? Защото са такива за учениците. Децата не харесват произведенията на двамата автори, които се изучават в училище. И ги разбирам. От Смирненски са представени само мрачните меланхолични стихотворения (предимно от цикъла „Зимни вечери”), а в осми клас от Хайтов се изучава разказът „Дервишово семе”, който дава полезни съвети за премахване на девствена ципа. Ще започна с него, защото Смирненски ми е по на сърце и искам да го запазя за после.

Когато чух за първи път заглавието „Дервишово семе”, си помислих, че става въпрос за залесяване. Викам си, че ще е екстра да прочета някой разказ за природата, а току-виж се появи и някое животно. Останах разочарован, когато разбрах, че „семе” не е това, което си мислех. Тиквеник! Тогава нямах достъп до интернет и въображението ми се развиваше в друга посока, защото бе извайвано от книги, а не от неограничен достъп до сайтове, който имам в момента. Опа! Това можеше и да не го пиша… Нищо. Вижте пак заглавието, обявете ме за родоотстъпник и забравете, че сте го прочели.
Държа да е ясно, че срещу разказа „Дервишово семе” нямам нищо. Просто не мисля, че трябва да се изучава от 14-годишни деца. За времето, в което се развива действието, е било екстра, ама за настоящето – не е баш. Не искам 14-годишната ми дъщеря, която не е и запланувана още, да изучава в училище неща от рода на: „Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем! Ако си – вика – станал мъж – карай мъжки! Ако не можеш – с нокти или с пръсти, но да има кръв, инак цялото село ще се смее!”.
Когато бях учител и трябваше да преподавам това на осмокласниците, обмислях как да ги запозная с тази част от текста. Те неизбежно щяха да се сетят за какво става дума, но не исках да се сблъскват по този начин със секса. Някои ще кажат, че сега се почват от съвсем малки, ама тия, на които преподавах, не са от тях, как’ сийке. Момичетата бяха предимно свестни, кротки, все още невинни, а момчетата бяха хептен неопитни и щяха да решат, че така се прави. „Нали са ни го казали в училище!”. Усещах, че има и такива, които няма да схванат и реших, че, ако питат, ще доведа учителката по биология да го обясни по-научно. Както и да е. Момичетата бяха отвратени, момчетата бяха объркани, а аз бях разочарован, че образователната система ме принуждава да преподавам биология в час по литература. Искат да се изучава Хайтов? Добре. Ето ви го разказа „Изпит”! Главният герой е работяга с характер, буен нрав и е страшно твърдоглав. Отстоява си позицията, доказва си способностите и е голям инат (и обръсва един ходжа!). Има всички качества, необходими да стане близък на учениците – сами по себе си луди, дебели глави. Ама не! Ще учим за отнемане на девственост с нокти! Ние да не сме велосираптори? И ето че пак някой казва: „Ама те сега тия неща ги знаят. Гледат ги навсякъде, слушат ги от по-големите…”. Вярно. Така е. Ама това е вулгарно. Не мисля, че училището трябва да бъде показател към грубост и вулгарност. Не казвам, че „Дервишово семе” показва нещо подобно, но това изказване е толкова брутално, жестоко и неподходящо за млада УЧИЛИЩНА аудитория, че чак не е нужно да се обяснява – толкова е очевидно! Разврат, кръв и нокти ще има цял живот, навсякъде. Не може ли училището да е остров на културата, науката и духовното израстване, който подготвя за живота без да налага груби похвати и грозни картинки; да покаже, че животът може да бъде тежък, но има начини да се справим с това, намирайки сила, воля и изобретателност; да потвърди съществуването на вулгарната страна на младежките години, но да предложи и другата страна, която е чиста, приятна и умна? Може. И може да стане лесно, интересно и вдъхновяващо, стига да се намери правилният подход и правилният учител, който да използва мощта на думите, за да спомогне за изграждането на едно силно, свободно и интелигентно ново поколение.

За Смирненски пък чак ми е жал! Помня, че в гимназията го мразех. Не понасям потискащи литературни произведения. Абе на 16 съм, натиска ме бедност, злобата и гадната работа, която трябваше да работя, за да помагам на семейството. В един момент трябва да уча „Братчетата на Гаврош” и животът става още по-гаден, защото стихотворението е тежко, тъжно и мрачно. И така години наред се изгражда впечатлението, че Смирненски пише потискащи стихотворения, които правят мрачния ти живот още по-мрачен. Съгласен съм – да се покаже нещо и от тая негова страна. Ама да се покаже нещо и от истинския Смирненски – силния, забавния, смелия. Всеки, който е чел повече от предложеното в училище, знае, че „Зимни вечери” и другият цикъл, изучаван в училище - „Децата на града”, са съвсем малка част от огромното за такъв кратък живот творчество. Добре де, ама от толкова много стихотворения – как ще изберем подходящото? Лесно. Търсим нещо не много дълго, защото дългите творби плашат учениците; търсим нещо силно, за да изграждаме силни характери; търсим нещо разбираемо, за да ги привлечем към четенето. Търсим „Северния Спартак”:

СЕВЕРНИЯ СПАРТАК

От нишките на своите мъки тежки
изтъках твърдата си броня аз.
А моят меч е сноп души човешки,
калени в пламъка на сетни грешки
и в мъдростта на свойта първа власт.

По стръмните пътеки на борбата
вървя обгърнат с пламъци и гръм;
пламти под моите нозе земята
и в устрема на свойта ярост свята -
стихийно величав и властен съм.

Аз - жалкий роб на кървави арени -
издигам своя меч несъкрушим
и братята ми идат разярени,
и бурята разраства се край мене,
за да се втурне в дверите на Рим.

Напразно ме посрещат легиони!
Всуе преграждате вий моя път!
Върху купчинката на златни брони
ще хвърля аз железни милиони
и огъня на мойта робска гръд.

И с вихрите на тия снежни степи,
ще ви разпръсна властен и сърдит,
ще ви разпръсна немощни и слепи,
защото мечът ми е мълнии свирепи,
защото слънцето е моя щит!

Ех, че хубаво! Звучи по-добре от:

„Задружен гръм изпрати му ответ.
Той грохна до старика белобрад.
Хусарите се втурнаха напред.
Един от тях се взря в лика му блед
и пръсна черепа му с приклад.”

Помня, че когато прочетох този куплет от „Йохан” в гимназията, излязох от стаята в ужасно настроение. Бях потиснат. Не стига, че в реалния живот се случват гадости, а чета за гадости и в училище! Където и да отида – гадости. Много деца се чувстват по същия начин, а аз не искам учениците да напускат стаята с наведени глави, отвратени от проведения час и от изучаваното в него. Да им дадем „Северния Спартак”. Току-виж тия деца започнали да четат, като им се предлага нещо, което разбират, усещат и харесват! Да не им показваме толкова пръснатия с приклад череп от „Йохан”, а да им покажем бунтарския дух от „Пролетарий”:

През години на черна нерадост
възмъжах и обжарих гърди;
в знамената на моята младост
мъдростта на теглата ми бди.

Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход,
с тържеството на властен Месия
ще руша и създавам живот.


И ето как двама от най-нехаресваните автори могат да се превърнат в любими. Само с една промяна, провокирана от разбиране и осъзнаването, че настоящата учебна програма не е подходяща, полезна и приятна за днешните деца. Опитвах се да обясня тези разсъждения на някои по-стари учители и те започнаха да защитават „Зимни вечери”, сякаш им е собствено дете. Ама то било класическо, ама то било необходимо, ама то било залегнало от години в учебната програма. Но нито едно от тези изказвания не промени факта, че децата биват отвратени и отблъснати от изучаваните произведения на Смирненски. Защо трябва да събуждаме това у учениците, когато можем да им дадем причина да обичат споменатия автор? Бунтарските, забавните и могъщите стихотворения са не по-малко от мрачните, много по-точно характеризират поета и биха накарали децата да го обикнат. Във всеки учебник „градът” е споменаван като главна тема в поезията на Смирненски. Никой обаче не споменава бунтарството и непокорството, олицетворени от поета със Спартак. Спартак е символ на непобедимия дух на непокорните и често е или главна тема, или се появява като сравнение в произведенията. Но никой не говори за това. Всеки говори за ковчега в стаята, за измръзващите деца, за тъжния стар музикант. Не искам да мисля, че причината е желание да се наслагва пораженческо мислене у децата. Не искам да мисля, че нарочно се избягва силата на непримиримите, която може да се предаде на децата, и те да станат хора с характер, които отстояват позицията си. Не искам да го мисля без доказателства, но досегашните варианти за изучаване на Христовото творчество ми навяват такива мисли. Предлагам нещо просто и интересно – „градът” да бъде заменен от „Спартак”. Пък да видим дали учениците няма да влизат с кеф в часовете по литература, когато трябва да се изучава Смирненски. Да проверим кое ще им е по-близо до душата; от кое ще се заинтригуват повече – от мрачния град с тъжните хора или от волята и силата на потиснатите, които се борят за това, в което вярват.

„…И ако слънцето угасне в боевете –
то моето сърце кат слънце ще им свети
през бурната тъма,
а пламъкът на младите души им стига,
за да разбият и последната верига
на майката-земя!”
- Христо Смирненски, „Карл Либкнехт”

ПП: Просто си мисля, такова…