автор: antoan1antoan

Имало едно време един цар. Той управлявал мъдро своя народ. Земята в царството била плодородна, хората живеели добре и в разбирателство. Царят имал дъщеря - красива като Луната.
Когато принцесата станала на години за омъжване, царят се замислил - кого да избере за жених. Но тъй като момичето не отваряло дума по този въпрос, царят тактично изчаквал подходящ момент за разговор.
Времето минавало бързо. Принцове от съседни царства започнали да пишат писма до царя и все си намирали работа в двореца му с единствената мисъл - да зърнат младата принцеса и да се опитат да й направят впечатление. Но момичето било безразлично към момците. Една вечер, докато принцесата си спяла на отворен прозорец, защото било горещо, в стаята влетяла огромна бяла птица, която сграбчила момичето и го понесла към непознати места. Странната двойка летяла, летяла и летяла! Само Луната и звездите над тях гледали този полет. Принцесата спяла дълбоко, защото голямата птица я носела много внимателно. След много часове полет, птицата кацнала на един остров от Долната Земя. На това място вече идвал изгрева. Но той се осъществявал от две слънца, които се появявали от противоположни посоки. Чували се птичи песни, от които бликала голяма топлота и силни емоции. Бялата голяма птица стигнала до една пещера и влязла вътре. В пещерата имало много и големи красиви стаи. Цял подземен дворец. Птицата положила внимателно принцесата в меката спалня, и зачакала събуждането й.
Голямо било учудването на момичето, когато се разсънило и видяло около себе си непозната обстановка и голяма птица.
- Къде съм? - извикала уплашено то, какво е това място? Ох - дали не сънувам?
Тогава птицата проговорила с човешки глас:
- Ти си на долната земя, а това е моят дворец. Искам да ми станеш жена!
- Но какво говориш, та ти си птица - а аз съм човешко същество... Нима е възможно? И защо ме отвлече тук, без да дам съгласието си? Страх ме е! Ах, клетата аз... Трябваше да приема ухажванията на някой от принцовете, които се навъртаха в царството на баща ми! Щом изрекла тези думи, принцесата се разплакала и сълзите и текнали - едри и топли, като големи бисери.
- Не се страхувай, Бедрия (така се казвало момичето). Нищо лошо няма да ти сторя. Аз мога да те направя щастлива! Ела да ти покажа двореца си.
Бедрия не повярвала на тези думи, но нямала избор. Ще гледам да печеля време, докато измисля какво да правя - рекла си тя.
Птицата повела момичето и започнала да му показва стаите от двореца. Първата стая била пълна със скъпоценни камъни. Тя била толкова голяма, че в нея можело да се поберат 30 слона! Втората стая била пълна със злато. То просто греело на запалените лампи. Много злато! О Аллах - извикала Бедрия, та това е огромно богатство! Тази стая е толкова голяма, че в нея биха се побрали 60 слона! Голямата бяла птица само клатела глава, без да говори. Третата стая била изпълнена с полумрак. Птицата само надала някакъв писък - и се появили 10 слуги, облечени в красиви дрехи!
- Добре дошла, Бедрия - казали те в един глас. Слугите били хора като в царството на баща й, но много по-едри и мургави.
- Ох, колко се радвам да видя хора - отговорила принцесата. Моля ви - кажете ми знаете ли как да стигна до моето царство? Слугите само се усмихнали и казали:
- На Вашите заповеди, господарке - желаете ли нещо тук, на наша земя? Всичко ще бъде изпълнено!
През това време, към тях се приближила една камила и казала с човешки глас:
- Желаете ли приказка, Ваше величество? В никоя Земя няма да чуете някой, който да разказва приказки като мен! Това е моята стая - и винаги сте добре дошла!
- Какво чудо - и камилите ли тук говорят с човешки глас?
- Не, Бедрия - казал най-възрастният от слугите. Тази камила е вълшебна. Принцесата казала:
- Искам топла баня. А след като се изкъпя, желая хубави дрехи - като за мен. След това, ще чуя и приказка от камилата.
- Ще бъде изпълнено, господарке - казали в един глас слугите.
И така - момичето се изкъпало, а после слугите го преоблекли в разкошни царствени одежди. Дрехите греели от скъпи сапфири и бисери по тях. След това, говорещата камила разказала чудна приказка за хора, пристигнали от звездите на вълшебни летящи коне. Тези хора устроили голямо царство на Долната земя.
Приказката толкова се харесала на принцесата, че тя изръкопляскала на края. А камилата се поклонила - и съвсем, както си му е реда - казала:
- Благодаря!
В този момент се появил и началника на слугите.
- Господарке Бедрия (на арабски: пълнолуние, лунообразна) - тази вечер принц Джамал организира тържествена вечеря на старейшините и моли да се подготвиш за това празненство. След малко при теб ще дойдат моите подчинени и ще ти помогнат за избора на вечерно облекло.
- А как се казваш ти, помощнико? - попитала момата.
- Райхан, Ваше Величество.
Райхан, за мен е чест! Ще очаквам прислугата! - отговорила принцесата, на която ситуацията започнала да й се харесва... Съзнателно не попитала кой е принца, защото усетила, че тези хора дават пояснения само когато сами пожелаят.
Бързо се приказка разказва - бавно се работа върши! Вечерта настъпила, а на небето се появила първо една луна, после втора, а накрая и трета! Бедрия гледала през кръглия прозорец и не можела да откъсне очи от красивите луни, които сякаш танцували в синхрон!
После дръпнала въженцето над леглото си, което предизвиквало звука на звънчето, точно както в родния си дом. Веднага се появил старшия слуга.
- Как ме намираш, Райхан? Попитало момичето и се завъртяло като в танц, облечено с вечерната празнична рокля.
- Вие сте Богиня, Ваше Величество! Най-красивата на света!
- А на кой свят, Райхан? - попитала хитрушата...
- На всички възможни светове. Вие сте принцесата на Вселената - отвърнал слугата и се поклонил дълбоко.
Бедрия се усмихнала мило, както само една арабска принцеса може да се усмихва и в сините й очи заиграли дяволити пламъчета.
- Райхан, моля те да ме изведеш за малко навън, за да погледам луните, които радват жителите на Долната земя.
Слугата посочил вратата, плеснал с ръце за да дойдат и другите помощници и всички тръгнали навън. Пред пещерата стояли група стражи, които се присъединили за охрана на принцесата. Времето било като в приказка на Шехерезада. Топло и приятно - и загадъчно-романтично... Чували се мелодични песни на непознати за Бедрия пойни птички. Луните се движели бавно по вечерното небе. Много от жителите на Долната Земя също се любували на гледката - вървели и тихо разговаряли. Имало много големи бели птици, като тази дето пренесла момичето, а и други - хора, съвсем като жителите в нейния свят, само че много по-едри. В един момент от луните започнали да се откъсват малки фини светли материи - приличащи ту на игриви елфчета, ту на капещи сълзи. Бедрия гледала и не вярвала на очите си.
- Луните, като че ли плачат! - промълвила на себе си принцесата.
Жителите на Долната Земя наобиколили чужденката и се поклонили пред чара й!
След тази прекрасна разходка, цялата компания се отправила към балната зала на пещрата-дворец. Веднага към принцесата се доближила познатата голяма бяла птица и казала с човешки глас:
- Много си красива, Бедрия! И тези дрехи от нашата земя ти отиват. Седни тук до мен, в центъра на масата.
Тази маса, на която била поканена принцесата била огромна. На нея изобилствала храна от всякакъв вид. Тя била поднесена в златни съдове. А виното и другите напитки били наляти в чаши обсипани със скъпоценни камъни. Около масата имало 40 големи бели птици, а и мургави непознати хора. Камилата също се била разположила в единия ъгъл на масата - а пред нея имало специално меню. Няколко книги с приказки стояли примамливо пред нея - принцесата се досетила, че камилата-разказвач сигурно ще раздава автографи, по време на тържеството!
- О Аллах, колко си велик- промълвило в мислите си момичето и седнало до птицата, която я довела тук.
Птицата-кандидат за жених се изправила и помолила за тишина. Всички с респект отправили погледи към нея.
- Тази вечер сме се събрали на съвет на старейшините, скъпи приятели. Повода за да събера това общество е запознанството с принцесата от Горната Земя!
Всички станали прави и започнали да ръкопляскат одобрително! Птицата-началник направила жест с крилото си - за тишина, кимнала с човката си всички отново да седнат и казала:
- Сега ще поясня на моята избранница кой съм, и защо я доведох тук. Принцесо Бедрия - в момента аз съм птица, но това е само защото мога да приемам тази форма понякога. Аз се казвам принц Джамал и съм син на царя на Долната земя! Притежавам власт, богатства и авторитет - и съм напълно достоен да те взема за жена! След като постоиш тук две седмици - ще дойда в Горната Земя за да те поискам официално от царя - твоя баща!
След тези думи, Джамал плеснал няколко пъти с крилата си и се превърнал в момък с приказна красота! Висок, с бяла кожа - руса коса и сини очи, с огромен великански ръст - принцът приличал на Бог от легендите. Дъщерята на Горната Земя веднага се влюбила в него от пръв поглед! Принцът я поканил на танц. Другите птици също се превърнали в знатни господа - с огомен ръст, бяла кожа и сини очи. Същински Аполони!
Започнало едно ядене и пиене - което го има само в приказките! А после - камилата разказала нова приказка и раздавала автографи!
След две седмици - един Дух с вълшебно килимче пренесъл всички на Горната Земя. Царят, като видял любимата си дъщеря се разплакал от радост. А като разбрал - и че ще се омъжва за красив и изумително богат принц - дал голямо тържество на площата пред двореца. Народа на Горната Земя празнувал десет дена и десет нощи!