автор: Stargazer

Бях в офиса, когато при мен дойде Янис.
- Миро,- вигнах глава.- Знаеш ли за Петко Войвода?

Малко е да кажа, че бях изненадан. Грък, да знае за Петко Войвода? Все едно някой от колегите англичани да беше дошъл да ми каже, че слуша Азис.

-Четох за него в Уикипедия. Той е бил роден в Гърция, бил се е срещу турците и е участвал в Критското въстание.

Бил се е, Янис, рекох си. И в Италия е ходил, и в Русия, с Гарибалди е живял, и от Руският Цар орден е получил. Осемнадест години е хайдутувал и за свобода се е борил. За вашата, гръцката, и за нашата, българската. Критяните са му викали Петко Капитана, Капитан го направиха и руснаците. Одринският валия му е писал писма, а каймакаминът на Фере го е нарекъл самоуправен горски владетел.

Капитан Петко. Така са го знаели и гърци, и руси, и турци.

А ние, българите, като се освободихме, го затворихме в Ичкале. Сто и четиридесет дена го държахме там. И го пребихме от бой.
Защото сме много умни.

Нищо не знаеш ти, Янис! Нищо!

И по-добре.