автор: genab

Не e надвил на ината ми,
зле ме срита Живота -
напориста, чепата,
закова ме в леглото.

Отмъщаваш, Животе,
за искрите в походката.
Да! Не бях с тебе кротка,
но ти теглех хомота.

Ти на екс мойта младост
чак до дъно пресуши,
а ми върна в награда
и пелин и разруха.

Не бях в твоите припеци,
но въртях колелото ти.
а ти , горе с мръсниците,
бързаш за опепото ми.

НЕ ти искам отсрочка
за душата жигосана.
Отпиши ме! И Точка!
НО духа не докосвай!

Там, под диви къпини
до издъхваща гара,
моят дух не ще мирне,
дръзка челяд ще ражда.