автор: iren5

Бе някакъв мрачен ден,
в който гората за ласки
протяга безлистните клони.
В който дъждовните капки
безшумно напираха в мен,
а слънцето скрито бе някъде горе...
Меланхолично... Даже с малко тъга
навънка и в мене валеше...
В гората разхождах се тихо, сама,
тоест, не - със Дъжда
и тананикахме двамата нашата песен...
И случи се чудо! Някой, невидим обагри мъглата в лилаво
и сякаш дочувах звън на китара.
А всичко това ме погали тука ... от ляво
и да запечатам картината на лист ме накара.