автор: pavlinag

В измислената книга на живота -
една измислена история;
измислено сънувана;
измислено разказана;
с измислени картинки нарисувана.

Във нереалните пространства на Вселената
една любов, като космическа ракета
изгаря в нереални облаци.
Изгарят нереални спътници,
със нереални чувства, с нереални викове.

В студеното на тишината
ледът обхваща нищото,
а тъмното блести от студ.
Студеното в сърцето на земята
крещи за помощ, но без звук.

И чудно ми е,
как от тези спомени измислени
и нереални космоси, изпълнени със студ и тишина,
надеждата подготвя кратери
и чака огъня на метеорите.