Плачът не е загадка,
нито разрешение.
Снежинките растат,
по мокър плаж
подрежда ги студът.
Гората ни се е превърнала
във пръчки от огнище,
а силуетите ни -
изгарят
като сухите листа.
Тръгвам - там,
зад мен изгряват
ръцете ми,
протегнати
към теб...
1994
Боян СТАНИЛОВ