автор: rumpel

Златисто-розов залезът изникна,
разпръснат над жасминовия храст.
Запя кадънка, славей се провикна,
възпявайки любовния екстаз.

Проплака сова. С тихи, меки стъпки
отправи се сиамката на лов.
Разнесе се от розовата пъпка
ухание на пролет и любов.

А някъде в магьосаната вечер
прокрадваше се леко месец май.
Очакваше ме в стаята съблечен,
дъждът със свойта мисия докрай:

разплакал детелини, незабравки,
намокрил търпеливите треви,
подкарал към вира щурци и мравки
изсипал се над лудите глави,

които дъждобрани не признават
и не разчитат на фалшив чадър.
Тъй пролетният залез ни спасява
от скуката – шармантен и добър.