автор: coils

В мен, в теб, в нас ли е вината за това,
че дните ни минават просто така?
Всеки ден е еднакъв с предишния,
нищо не може да развълнува душите ни.
Часовникът е спрял, секундите угасват,
минутите разтапят се, а дните пропадат
в бездната на нищото, в кладенеца на
безвремието, погълнало света,
обхванало живота ни,
пропъждащо всичко хубаво и светло,
прогонващо щастието и радостта,
смеха, възторга, нетърпението.
А аз съм тук и се надявам…
Надявам се пътят ми да се промени,
погледът ми нов пейзаж да види,
не с тъга и безразличие, а с плам
по нови стъпки аз да преминавам,
горда диря след мен да оставям,
че съм постигнала нещо в живота,
че смисъла да съм тук съм открила,
че съществуването си
съм оползотворила.