автор: wingless

Луната е пресъхнала сълза,
в която светлината се оглежда,
през облаците криещи дъжда
в очи, които никога не среща.

Сияние по мокрото лице
на вечерта,която се съблича
в угасващия пламък на сърце,
което още може да обича.

Посока и пътека през ноща
и всичко от което има нужда.
Луната е усмивка на жена,
в която всяко утро се събужда.