автор: apostola

Стане ли ми трудно
в пътя да се взирам,
няма да е чудно,
че зора избирам.

С думи да се мия,
в стих да се изкъпя.
От любов да пия,
в щастие да стъпя.

Капка мед да падне
в устните ми меки.
Слънцето по пладне
да се спре навеки.

В него- във средата,
аз да грея знойно.
Нека съм звездата
на небето двойно.