ето я светлината, която храни гладните
и предъвква призрачните си видения
стрелите ни блъскат телата
ти си в далечината
стреляш
и казваш че всичко е любов
мъката ми опъва струните на горчива китара
дъхът ми е в кръв по ъгълчето на устните ми
как се спасява удавник от пробождане с тънко желязо
а после се бесят лудостите ми от невярващи
кажи!
кажи и: ето я светлината, която храни гладните
и тежи до безумие
и сега всичко ли видя от този живот
всичко?
крещи на бесовете
че няма такова място
че всичко няма
само мен и теб
има
!