автор: apostola

Съсипан от тревога,
разклатен, като плет,
ти сякаш си на дрога
в живота си проклет.

И вечер не заспиваш
будуваш, като в ден.
Със мъка си измиваш
обзел те черен тен.

Такъв си ти отдавна-
това не е от днес.
Държавата ти "славна"
те ритва със финес.

Оставаш безработен,
оставаш без пари.
Но инак обработен
за следващи злини.

Изглежда нелечима
човешката съдба
и някак си е зрима
неравната борба.

Живота те извива
във жизнена среда.
Когато те убива,
ти дава свобода.