автор: apostola

Балсам за земята е божият дъжд
и нека попива живително в нея.
И тихо, и кротко над цъфнала ръж
класа да измива с ръцете на фея.

Да гали стеблата на всяка трева
и листи да мие на всяка корона.
От радост в душата си да порева
и жив да си, Боже, отгоре на трона.

Навсякъде днеска земята полей
и твоето име на глас да се шепне.
А после ти леко с ветреца повей
и всичко живо от радост да трепне.

И нека остане дълбока следа
във всякое кътче на тази планета.
И не само капки, а жива вода
от рог да се лее в душа на поета.