автор: lordly

Всички знаем какво правят жените на 8-ми март, т.е. не знаем, а само подозираме...и това е добре.
„Добре е, че и те знаят какво правят мъжете им, защото иначе, какво ще правят само жени, без мъже наоколо, баш на 8-ми” – тая мисъл обаче не е моя, а на собственика на кварталното ни кафене, Пачо.
Изказа я той, след което освободи Севдалинчето (барманката), приключи контролната лента на касовия апарат и ни почерпи всичките останали квартални хайлази с по едно, ей тъй, за празника на жените.
И тогава в кафенето влезе Айфеля. Хубавец си остана, макар и прецъфтял и хвалбите му за туй-онуй не бяха току ей-така. Курдиса се на бар-плота, ама нали Севдалинчето си беше запразнила, та се огледа-гледа и се срещнаха погледите им с Пачо.
И присъстващите, пък и целия квартал знаем за забежките на Пачовица с Айфеля. При такова едно знание, не е невъзможно и Пачо да не е хаберлия, или най-малкото подозрителен на темата, затуй всички се изопнахме, когато той лично се надигна да обслужи късния клиент.
- Ще пиеш едно от мене, за жената и за празника, наборе – разтвори Пачо ръце и продължи – от най-доброто, 12-ет годишно и с черен етикет.
Наля зад бара и с чаша, и с разперени за прегръдка ръце приближи Айфеля, думайки:
- Аз тебе, брато много обичам, даже уважавам! Ти си ми помагал, замествал, даже и в правенето на децата ми, целувал си и дето аз съм целувал, тъй че сега и аз ще та нацелувам – и го наближи, прегърна го и...
.....му отхапа носа. Сдъвка го дваж-триж, после го преглътна, гаврътна чашата с 12-ет годишното, хвърли един взор на търкалящият се в кърви по пода Айфел и запали цигара.