автор: kristi

Все обличах очите си с лято
и валях – по-мокра от писък.
Не се научих... Не правя сладко,
но ти ме опитваше... Вишните –
завързачета без подсладител,
ме намираха пролетно пищни
в моите топли недели, но
далеч от масата и огнището.
Разсъбличаха нежно стените
и цъфтяха по ъглите тъмни,
а аз – безнадеждно различна –
ги разсаждах, преди да се съмне.
Не се научих... Не правя сладко.
Само пролетно-зимно сънувам
как се разлиствам лакомо,
когато слънцето ме целуне.