автор: apostola

Прегърнах те със свян и болка.
Премигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.

Прекърших тялото ти тънко.
Изпих дъхът ти чак до края.
Гласчето ти събудих звънко-
звучеше, като песен в Рая.

Поиска ти да кажеш дума,
но тя обаче ти заседна.
И мириса на прясна шума
до нас ухаещо поседна.

Така ти страстите запалих,
че стана чудото във мрака.
Със мъжки устни те погалих
и тук подписахме си...брака.