Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 2
Всичко: 416

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПъкъл XIV
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Постоянния шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.

Йерихон е приел участта си на обречен старик и знае, че ще извършват с тялото му всевъзможни опити и изследвания. Затова сега търпи всичките издевателства и лежи възнак на болничното си легло. Пък и тялото му не е вече онова, издържащо всички несгоди, вечно и непреходно, което беше в Едем. Тук е облякъл тялото на грешник и трябва да понася несгодите му. Спомни си думите на сина, когато се завърна от земната си инкарнация. „Не искаш да знаеш какво е да си човек, повярвай ми“. Това той бе изказал с такова вледеняващо спокойствие, че баща му за пръв път усети студени тръпки да пролазват по гръбнака му. „Нали са по мой образ, и по мое подобие! Трябва да са съвършени…“ бе несигурния му отговор. „Вложих съществото си, част от себе си в тях“. Сина наистина изглеждаше сякаш хиляди змейове са си играли с тялото му, а след това са го захвърлили от най-високата скала. „Сигурно не е била най-добрата част от тебе, ох!“ проплака той и се затътри в лазарета на Едем да се погрижат за него. И сега, когато проклетата машинка пропука и вля поредната доза химикал, който трябваше да облекчи страданията му Йерихон разбра, какво е да си затворен в тялото на човек.

- Така, как е нашия пациент? – усмихнатото лице на младоликия лекар се материализира пред погледа му и го върна в действителността – Нека да видим състоянието ти, старче.

Лекаря се надвесва над уредите и докато внимателно изучава нещо апетитната му асистентка се накланя над Йерихон, като разкрива част от прелестите си. Откакто се превъплъти в човешко тяло с почуда установи, че освен несгодите започна да изпитва и някои приятни чувства и тръпки. Интереса към женското тяло бе едно от тях и го накара да съжали, че не е инкарнирал в по-млад самец. И сега, когато напращялата асистентка предложи на погледа му пищното си деколте стареца с почуда усети живот в болничните си гащи. Мъжкия баритон прекъсна неочаквания приток на хормони със металическия си тембър.

- Даа, старче, много си се занемарил. Ще ми бъде много трудно, но ще се опитам да направя нещо за изнуреното ти тяло.
- Не съм дошъл за да ми казват колко неправилен живот съм водил. Това си е моя работа, докторе.
- Неправилния живот може да се компенсира, но трябва да те попитам нещо много важно.
- Ако става дума за пари, не се безпокой. Имам ги предостатъчно. А и едва ли ще са ми нужни за нещо друго, така, че това го разрешихме.
- Не става дума само за парите. Да, те са важни, изследванията са безбожно скъпи, а самата манипулация може да разори някоя африканска държава. Но не е само това. За теб имам едно много примамливо предложение. Искаш ли да го чуеш?
- Давай докторе, за това съм дошъл.
- Само, че преди това искам да знам дали мога да разчитам на пълна конфиденциалност от твоя страна – погледа на Професор Фосил говори недвусмислено, че е напълно сериозен.
- Тайни! Знаеш ли, професоре? Ако съм постигнал нещо в живота си, то е благодарение на това, че можах да опазя тайните си. Не знам какви са твоите тайни, но мога да ти кажа, че и ти моите няма да ги разбереш. Така, че и по този въпрос се договорихме.
- Ще трябва да подпишеш някои документи, но те ще са чиста формалност в нашия случай.

Йерихон усети, че професора започва да се отпуска и става малко повече податлив на внушение отколкото беше в началото. Инстинкта му е твърде силен и тази малка победа зарадва стареца, който вътрешно предусещаше, че скоро ще има доволно голяма власт над учения. Но добре си дава сметка, че и той ще бъде подложен на пълно наблюдение и контрол и ще трябва да завоюва доверието му. А тогава щеше да настъпи решителния момент, когато ще го смаже, като хлебарка. Дотогава ще търпи.

- Щом се договорихме първо съм длъжен да съобщя за рисковете – изражението на професора придобива онази деловитост и професионализъм, които са нужни за да овладее пациента и да заслужи респекта му.
- Не можеш да ме изплашиш професоре. Рискувам тялото си, а то отдавна е изгубено. Дори опитите ти да се провалят напълно, поне ще нахраня червеите. Това вече съм го приел, така, че давай нататък.
- Тук не става дума само за живота, а за нещо далече по-необичайно и вярвам, че за теб ще бъде съвсем ново – професора включи цялото си обаяние и като древен мистик изкриви гласа си и опита да пробие с погледа си невъзмутимата каменна физиономия на Йерихон.

„Тоя комик, какво си мисли, че ме е овладял? По-добре да мисли, че съм под пълния му контрол. Така ще се издаде по-бързо, некадърника. Как човеците изразяват страх и почуда от непознатото, по дяволите!? Сигурно трябва да го гледам втрещено“ мисли си Йерихон и на лицето му се изписва смесица от почуда, вцепенение и ням респект, за които е необходимо не малко усилие на волята.

- Става дума за Вечността – изрече Фосил и без да изчака реакцията на пациента си продължи в забързано темпо – за безкрая, за безсмъртието! Готов ли си да поемеш това? Вярно има някои странични ефекти, за които съм длъжен, както казах да спомена. От началото ще искаш да умреш незабавно, всичко по тялото ти ще те боли, ще изпадаш във временна лудост и умопомрачение. Няма да знаеш кое е горе и кое – долу, кое е било и кое ще бъде. Няма да знаеш дори кой си ти самия. Но всички тези неприятни ефекти са временни и отшумяват. От теб ще зависи колко бързо ще изчезнат.

Професора направи дълга, драматична пауза, която целеше да увеличи ефекта от току що казаното и да го направи още повече драматичен. През това време погледа му изучаваше реакциите на мнимия пациент с най-малките детайли, а асистентката му, която сякаш щеше да му дава да суче измерваше и най-малкото отклонение в жизнените му показатели. За Йерихон най-трудното бе да изрази очакваната от него изненада. Но с върховно усилие на волята успя да имитира вцепенение и почуда от думите на професора. Само да не бяха проклетите цици, които постоянно му се навираха в лицето и гонеха концентрацията му. А може би те бяха съвсем преднамерени и целяха да го разсеят, за да покаже истинските си намерения, кой знае.

- Каква вечност, кое безсмъртие? А старостта, какво ще правя с това проклятие? Или ще ме подмладиш, млади момко?
- Казах ти, че има някои странични ефекти. Но сега с Доктор Фермщайн работим усилено и по проблемите на остаряването. Надявам се, че в най-скоро време ще имаме решение и на тоя проблем. Вече изолирахме група гени, виновни за процеса на стареене и съвсем скоро ще сме в състояние с помощта на манипулация да ги накараме да работят в наша полза. Казано иначе ще можем и да те подмладим, старче! От теб се иска да стискаш зъби и след време ще може да се любуваш и на някои женски закръглености – професора разменя многозначителен поглед с доктор Фермщайн, която продължава да демонстрира формите на стегнатото си младо тяло пред втренчения взор на пациента.
- Ако младата докторка съблече бялата си престилка усещам, че няма да се наложи да ме лекуваш – имитира интерес мнимия болник, като се захласва по гледката, която щедро му се предоставя.
- Именно за това говоря, помисли си – затваря папката професора и като че ли се кани да приключва важния разговор, когато вмята, уж между другото – А, щях да забравя. Цената за цялата манипулация е петнадесет милиона. Ти, като специален пациент може да я внесеш на три вноски.
- Какво са парите пред възможността да се наслаждавам пак на младо тяло, професоре! Кажете ми, коя е банковата ви сметка.
- Госпожа Пъркинс от рецепцията ще ти я съобщи.

продължава


Публикувано от Administrator на 07.03.2016 @ 15:11:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
601 четения | оценка 5

показвания 20138
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Пъкъл XIV" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.