автор: apostola

Дълъг път до днеска ти измина
в дни на радост и на люта бран.
През историята ти премина,
като войн суров, но неразбран.


Имаш дни на европейска слава.
Имаш дни на тягост и печал.
Имаш дни и даже на преслава,
имаш дни потънала във кал.

Днеска пак живота те поставя
на пореден важен кръстопът.
Засега животът не оставя
шансове за верния ти път.

Днес отново толкова е мрачно
в новия ти европейски път,
че няма нищо светло и прозрачно
в твоя териториален кът.

И е толкоз тягостно и криво,
че ми става на сърцето жал.
Под небето схлупено и сиво
виждам как потъваш пак във кал....