автор: iren5

Някъде бях чела, че да простиш означавало никога повече да не отвориш дума за това, което те е наранило /думи, случка, ситуация, действие или др./. Може би има нещо вярно в това, но някак според моите виждания и разбирания към днешна дата не мога да се съглася.
Човек би могъл никога да не говори за случилото се, но то да го изяжда от вътре и да не е простил. Да простиш според мен означава едно - да можеш да мислиш, да разсъждаваш и да говориш за случилото се без болка, страх и самосъжаление. На всеки му се е случвало да бъде наранен или предаден... И всеки от нас волно или неволно понякога е наранявал и предавал. Другиго или себе си. По-голямо ли е предателството ако предадеш близък човек от това да предадеш себе си? А често изборът ни се състои точно в това – дали да предадеш себе си или да не оправдаеш нечии очаквания. Няма що – чудесен избор! Би трябвало да избереш себе си и да следваш твоята същност и близкия, именно защото ти е близък да те разбере... Да ,ама не... Не винаги е така. Та за прошката ми бе думата. Защо не прощаваме? На себе си и на другите? Защото искаме да се самонакажем? Или искаме да се изживяваме като жертва? Или ни се иска другия да бъде наказан? Някъде из между тези въпроси е истината. Всеки ако се замисли и желае, може да да я намери за себе си. Въпрос на избор – избираш да си щастлив и свободен, признавайки, че си грешен, като всеки друг и осъзнавайки, че си сгрешил се опитваш да се промениш или... Или? Избираш да наказваш себе си и околните за това, че сме хора – несъвършени. Ти избираш!

18 февруари 2015