автор: cattiva2511

Пролог

Петък вечер

Светлана се взираше в тавана, докато нейните приятелки я гледаха критично. Василиса говори дълго, до колкото й се отдаваха дългите разговори, относно новия мъж в живота си. Никой, наистина, не я слушаше. Лидия и Александра само се мръщеха насреща на домакина си. На всичкото отгоре Людмила, приятелката на Светлана, бе заедно с тях, сложила слушалките си и зареела поглед в нищото.
— Какво, става, Светлана, не можа ли да останеш сама поне една вечер? — Изрепчи се злобно Александра. О, Светлана Владимировна бе наясно защо госта й се цупи, при това не много красиво. Александра се сърдеше, защото Людмила си беше у дома тази вечер. Въпросната се скарала с шефа на дискотеката, в която до сега работеше като диджей, и напуснала. Е, това естествено, е много меко изказано. Всъщност дъртия перверзник искал, както сам се изразил, да „яхне“ диджея си в задната стаичка на клуба. Тъй като Людмила не бе голям фен на мъжкото съсловие, още по-малко на старите и грозните им представители, нещата не се развиха точно както очаквал работодателя й. Людмила избила няколко жълти зъба, и след това изпочупила пулта за смесване на тракове на излизане. От тогава въпросната „дама“ си остана вкъщи.
По принцип Светлана Владимировна не би имала нищо против, но цяла седмица в обща компания, плюс вечерите, й дойде в повече. Помоли половинката си да я остави поне за тази нощ, да си намери някого, с когото да излезе и прочее, но Людмила каза, че не й се ходи никъде, нямало да пречи. Как да кажеш на любовта на живота си, че самото ти присъствие дразни.
— Не, не можех да се „отърва“, защо да го правя, Саша, пречи ли ти? — попита ядно Светлана. Всъщност Александра мразеше да я наричат с мъжкото й име. Това я накара да почервенее от яд, при което тазвечерния домакин само се захили злобно. Когато поискаше Светлана можеше да бъде много неприятен човек, все пак се е учила от своите така наречени приятелки от гимназията. Там те постоянно я тероризираха, сега дойде нейния ред.
— Добре, както и да е, ще правим ли нещо тази вечер, или не? — прекъсна ги Лидия. Тя бе раздразнена и напълно трезва, цялата вечер отиваше на провал. Гневът й идваше от това, че тя бе подала книгата за преразказ на Светлана и искаше да си чуе историята… по възможност без мъртъвци.
Светлана въздъхна. Започнаха играта си от скука, взимаха едно произведение и го вплитаха в друго. Докато Светлана бе забавна всичко вървеше добре, но един път се направи на „ужасна“ и получи дълго цупене. Лидия, Александра и дори Вася, не бяха й звънели чак до сряда, после Лидия й се обади да „потвърди“ срещата. Така Светлана трябваше да прочете за един ден тъпата книга, да се опита да разкара гаджето си и да се сети за друго произведение, с което да преплете сюжета. Естествено, от всичко изброено, не свърши нито едно. Поне не напълно. Относно книгата… прелисти я, като пропуска доста в началото, защото някак не я грабна. Людмила отказа да отиде, където и да било сама, а за друго произведение Светлана така и не се сети.
Може би тази вечер щеше да е последното сборище на това куатро!
Людмила свали слушалките си и се загледа в четирите жени, всяка вглъбена в собствените си мисли и гледаща в една точка. Това ли бе тайното общество на Светлана? Истината, Людмила Василевна да не остави гаджето си с компанията тази вечер, бе, за да разбере какво правеха тази жени всяка петък вечер. Не ревнуваше, тук нямаше конкуренция. Едната, май се казваше Вася, приличаше на кръгличък лилипут. Вярно имаше хубаво лице, но Людмила познаваше вкусовете на половинката си. Другата… Алекс? Дано тава да бе името й! Бяха се срещали доста пъти, щеше да е неудобно да не помни. Какво ли имаше да й се запомни — изтощена от боите червеникава коса, тялото — дълго и слабо. Нямаше нито една извивка по него… не и тази не става. Последната всъщност беше доста привлекателна, но нямаше никакъв вкус и стил. Широка блуза, широки панталони… това май е кафяво… има ли магазини, които наистина да продават такива дрехи? Косата винаги прибрана, кестенява… но очите, огромни зелени очи. Добре де, ако момичето се поемеше в ръце, щеше да стане една доста привлекателна жена, а ако сменеше и намръщеното изражение — направо красавица. Май заглавието й е Лидия…
— Това ли правиш, докато съм на работа? Преди ме гонеше от вкъщи, само за да си седиш у дома с трите ти… приятелки и да се гледате умно? Защо да не идем да се напием някъде?
— Защото, по принцип, Людмила, имахме работа, но…
— Аз ви преча? — усмихна се. — И каква ще да е тази работа? Да не би да се събличате голи и да танцувате пред врящо гърне с любовни отвари?
— Не, но идеята ти никак не е лоша! — отвърна й весело Светлана. Винаги ставаше така. Колкото и да се сърдеше на света, щом половинката й си отвореше устата всичко ставаше розово. Дори, когато имаше защо да се ядоса на Людмила, Светлана просто не можеше да го направи.
— Няма да танцувам за две… — Лидия се спря, защото осъзна какво бе на път да изтърси.
— За две лесбийки? — ухили й се Людмила. Знаеше как тези трите гледат на нея и на връзката и със Светлана… с облекчение. Светлана е красива, чаровна и забавна. Ако не бе обърнала резбата едва ли щеше да се намери мъж, който да не хукне след нея. Всъщност то и сега не се намираха такива. Както и да е! Людмила бе много горда от факта, че най-красивото дупе в стаята е на нейното гадже.
— Не исках да кажа това, аз… извинявай! Просто съм разочарована, това е!
— Лидия… — Людмила се спря, за да види реакцията. ХА! Това й е името, нацели го! — Какво точно ти се прави, че си толкова унила?
— Дадох книга на Светлана, която да ни преразкаже, тази вечер!
— Не разбирам?
— Слънце на живота ми! — започна театрално Светлана, като се обърна към половинката си. — С моите приятелки играем една игра. Те ми дават книга, аз я вплитам в нещо друго и така си прекарваме времето.
— И аз какво Ви преча?
— Не си ти, просто Светлана последния път не се справи много добре…
— Защо?
— Защото изкара главната зомби-садист и накрая тя се разложи на леглото на главния герой.
— Звучи ми много интересно — намигна Людмила на приятелката си. Тя харесваше филми със зомбита, вампири, вещици, духове и всичко останало, което можеше да роди човешкия мозък. — Коя е книгата, Свет?
— „Уитни моя любов“[1] на Джудит Макнот.
— Звучи ми потресаващо! — повдигна подигравателно вежди Людмила. — Свет, колко пъти да ти казвам, че такива книги могат да те вкарат в правия път. Тогава ще загубиш най-красивата жена в цяла Русия!
— Да, много смешно! Не знам с какво да я комбинирам, пък й ме е страх, че ако на тези трите не им хареса, ще ме пребият с камъни.
— Ами тогава… вчера гледах филм, опитай с него. Нямам си и на идея за какво се разказва твоята книжка, но…
— И какво гледа? — Попита Вася, разбрала вече, че никой не следи монолога й относно бъдещият й съпруг.
— „Разпоредителите“[2].
— Какво общо може да има едното с другото? — Александра се намръщи. — Гледала съм филма. Първо, не ми хареса и второ… Няма нищо общо. Това е! Щом няма нищо общо, Светлана, сега си ти! — изпъчи гърди.
— Какво пък, идеята не е лоша. Така, какво ще стане ако Уитни на Макнот се сблъска с терорист?
— Терористи? — Лидия не бе сигурно, че разбира за какво иде реч.
— Точно така, с терорист!

---

Бележки
[1] „Уитни моя любов“ — роман на писателката Джудит Макнот.
[2] „Разпоредителите“ — (Repo Men) Американски филма от 2010 година на режисьора Мигел Сапочник. Филмът е по романа на Ерик Гарсия „The Repossession Mambo“, на български — „Мамбото на изпълнителя“.