Ела ми, циганко проклета,
във твоите лъжи заклета!
Поръчах вече две кафета
да ми покажеш мурафета:
да ми предскажеш още тука
де го чукаш- де се пука.
Какво е утрето нататък
в живота сив и толкоз кратък.
И излъжи ме да се радвам-
на бъдеще да се порадвам...
Ако реално не се случи
( в живота нещо се закучи)
поне в душата да е мира-
утеха кратка да намира.
И дигне ли живота брадва,
и злото пак да се възрадва,
то тази чаша да се пръсне-
доброто в мене да възкръсне.