автор: LeoBedrosian

Аз:
На вън вали и имам предпоставки
да легна и сънувам незабравки.
Но гледам, в Скайпа будна ми е тя
и вмигом сядам да стихоплетя.

Тя:
Ей, че поезия сред нощ
не мога да заспя аз йош.

Аз:
В камината пращят ми ясени
и стиховете тръгват гласени.

Тя:
Пред камината ли кой със теб седи
и чаша вино сподели...?

Аз:
Винòто вкисна се накрая,
във тебе търся аз омая.

Тя:
Вали си тихичко навън,
приканва ме към сладък сън...

Аз:
Поспри ти миг на будно вдъхновение
чрез нейната усмивка до спасение
приканваш всеки весел нощен звън
на пролетний капчук навън!