автор: LeoBedrosian

До тебе пътя знаех наизуст
през парка стар, на армията наша
на който диагонала му бе къс
за срещата на обед на паважа.

За тези срещи тръпно съм мечтал
да седнеме под кестените стари,
от детство, незапомнено другари
ти спомени крилати си ми дал.

Но днеска парка е самотно пуст,
не бързам по алеите му стари.
Замина ти, да носиш своя кръст
във друг град, по други диагонали.