 |  Много скъпо ми струва това непреструване...
...
Не по-скъпо от слънцето!
Предпочитаното сбогуване
е червеният летен неописуем залез.
Сочен като череша,
бавен като оазис.
Гладък. Объл и перлен.
Плъзва се и потъва.
С него тръгва сърцето ми.
В гърлото плач набъбва.
Леко здрачът загърля
сенките ни лилави.
Не потъвам в зеленото
и в очите ти не се давя.
Руква нощ и ехтят
отраженията по стъпалата.
Отдавна ти си ми път
и истина за отмятане.
Аз съм ти нож и цвете,
белег от стара рана,
падналата комета,
която при теб остана.
Отдавна си ми отдаденост.
Даденостите са надвзети
и няма разлика.
Равни са
на тревите поетите.
Равни са на небето
подир което тичат.
Сенките...Силуетите...
Ехото на обичам
Публикувано от viatarna на 02.03.2016 @ 16:35:40
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Ехо от летен залез" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ехо от летен залез
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.03.2016 @ 17:26:53
(Профил | Изпрати бележка) | Ехааа...
Отбъбни плахия плач,
загърли тихия здрач,
загърни се в студеното
и рукни във зеленото...
Ехооо... |
Re: Ехо от летен залез
от Marta на 03.03.2016 @ 16:00:00
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Честит празник, Елинг! Ида си от тържественото честване и още ехото му заглъхва :)
https://www.youtube.com/watch?v=b_FI1KHuAxs
Тихият плач е ромон.
Тръгват планински потоци.
Навън e рукнала пролет,
аха-аха...Носи се. :)
Ехаа! |
]
Re: Ехо от летен залез
от somebody на 02.03.2016 @ 23:21:40
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова си красива в твоето непреструване,
червена, лилава истина. Боли от това сбогуване.
Зеленото на тревите, изравнени с поетите,
тегли ги към небето, едва ли ще е надвзето.
Трепкаш в гърди на птица, искаща да политне,
самата ти си крилете и в теб е това обичам.
Път и горяща комета, цвете, следа от рана,
светиш, трептиш и светиш. Прегръдка, мила. Голяма! |
Re: Ехо от летен залез
от Marta на 03.03.2016 @ 16:16:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Вярно червена :))) Празнична! Пълна догоре с песен.
Зеленото на тревите заразно е плъзнало и се смесват
сенките по небето с ехтенето на лъчите...Камбана и знаме -
слънце, което сега пониква. Протяга се, удря рамо,
свети и ни подкрепя. Имаме слънце - имане,
светиш и ти, цвете!
Прегръдки:) |
]
Re: Ехо от летен залез
от IGeorgieva на 03.03.2016 @ 17:56:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Нарисувала си раздялата в цветове и форми. Видях и сянката... Много въздействащо, Марта! |
Re: Ехо от летен залез
от Marta на 04.03.2016 @ 07:41:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | И аз не знам какво е - раздяла или свързване, напоследък гамата е една такава пролетна - много ме радва пролетта, която витае във въздуха, захласвам се чак...днес, макар и дъжд от преди пет е някак обещаващо :) Благодаря! |
]
Re: Ехо от летен залез
от kameja на 03.03.2016 @ 19:24:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Виждам цветове и чувам ритъм - не знам точно какъв стил е музиката, някак отдалеч я долавям. |
]
Re: Ехо от летен залез
от zebaitel на 04.03.2016 @ 06:20:34
(Профил | Изпрати бележка) | Сочен като череша,
бавен като оазис.
Гладък. Объл и перлен.
Плъзва се и потъва.
С него тръгва сърцето ми...
ох, и моето тръгва! Мартини думи - красота!!! |
]
Re: Ехо от летен залез
от angar на 05.03.2016 @ 05:31:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ех, много е хубаво!
Но бих искал вместо "Не потъвам в зеленото/ и в очите ти не се давя",
да беше "И потъвам в зеленото/, и в очите ти се давя".
Нали си написала: "Аз съм ти нож и цвете ...",
а не си написала "Аз бях ти нож и цвете ..."?
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 792
ХуЛитери: 3
Всичко: 795
Онлайн сега:
