автор: Anych

Топовете на Шипка са смълчани,
а тътенът – замрял от векове.
По подстъпа към този връх в Балкана
народ един съдбата си кове.

Топовете на Шипка пазят спомен
за дните на геройския подем.
За онзи вик, крещян с гърди свободни:
„Българийо, за тебе ще умрем!“

Топовете на Шипка тихо чакат
жадуван да настъпи този час,
когато изпълзяваме от мрака
и става „Глас народен – Божи глас“.

Обагрени в червено, като рана,
от зáлезните слънчеви лъчи
топовете на Шипка са смълчани.
Народът ни – и той – мълчи, мълчи…