Доколко тромави са мислите на вятъра
и колко лек – подскокът на детето?
Дали животът на рапана
свършва с крясък?
И колко надалеч достига ехото му...
Нима дъждът си търси име
след всяко следващо разсъмване?
Как искам да попитам Грифин,
какво написа,
за да си я върне...
Дали момичето, което нощем
се къпе под луната тихо
е истниско, или пък просто
е музата на този стих?
Дали ще ме остави сам,
залутан в толкова въпроси?
Аз тръгвам в лунната пътека
да следвам
стъпките й
боси...