автор: kristi

Поетът, с палто от цветя,
рисуваше думи
по празните улици.
В косите му светеха гълъби.
Стрехите
на цъфнали кестени –
избухнал копнеж –
с езически танц
го посрещаха .
Стадо облаци,
схрупало клони от дъжд,
се разхождаше
в издутия от стихове джоб.
А поетът, с палто от цветя,
скрил във шепа
планина от съзвездия,
прииждаше като спомен
и събуждаше локвите:
Ти си гальовна…
Ти си потънала в кал…
Ти си цяло море…
Ти си малка, отчаяна локва…
И
със старите си обувки
ги разсмиваше.