Със тебе често аз съм разговарял
и болките си мои разтоварял
на шумния площад с червен гранит.
От твоя лик, аз търсил съм пощада
за грешки на душата ми, тъй млада.
За мене беше ти велик пастир,
във теб се клех и сторих те кумир.
И днес във времената буревестни,
когато някои пеят бойни песни,
че времето е в нас да помним ние
и ние в него, да ни не затрие!