автор: meiia

„Ти си ужасна! Почти твърдоглава, почти непредсказуема. Опитвам се да бъда гневен, а не мога.”

Не вярваш в своя гняв и затова си
по детски щедър и наивен с мене.
И пъплят страховете ти-монаси
из манастирите на твоето копнение.
Предъвкват си молитвите вечерни,
пропъждат сред невинност бесовете.
Напразно се опитваш да почерниш
най-бялото от зноя на крилете ми!
Ужасна съм по начините, по които
опитваш се да ме направиш близка.
Една душа ми е - понякога излита,
понякога да полети съвсем не иска.
Едва ли ще й резонираш с нещо,
щом досега с илюзии не съм успяла.
Навярно твърд съм и стоя отсреща ти
след всичките си загуби „по-цяла”.
Безсмислен гняв, не омировски верен,
е твоят опит да ме предизвикаш...
Не може ли в твърдта да се намерим,
за да ти кажа, че отчаяно ме искаш.
И да ти кажа, че не ще да се оплача,
понеже много пъти се разобличавах.
Ужасна съм. И капка дъжд не знача,
но си вземи чадър, че заоблачава.