автор: wingless

Гаснат уморените лъчи
разтопени в малка локва сняг.
Вечерта умее да мълчи.
Тихо отминава нечий свят.

Булевардът сънено се взира
в тъмнината вкопчил своя корен.
Там където времето се спира
всяка стъпка е несбъднат спомен.

Затова и вечерта мълчи
в шепите на стихналия град.
Може би с последните лъчи
миг от вечността се връща пак.