автор: cattiva2511

Седма Глава

Джак остави чашата с бренди на масата до канапето, където се беше протегнал. Положението, в което се намираше в момента, не можеше да се опише с думи. За една седмица корема на Мойра стана толкова голям, че двамата прецениха, че е в деветия месец, но така като нищо около тях не бе нормално нямаше как да знае дали това е истина. Можеше да роди всеки момент, ако наистина щеше да роди…
Тя му разказа всичко, не премълча нито една подробност. Всички гнусотии, които бе преживяла при Роджър. Това, което научи от глухонямото момиче и червенокожия мъж. Това, което й каза човека наречен Индианеца. Това, което бе сторила след това.
Кой би си помислил, че Черния Джак ще свърши така?
Така като не можеше да повика лекар, Джак се опита да помогне сам на Мойра. Завързаха плат по пръстите й, за да не се виждат заострените кости. Отрязаха висящата кожа от бузата й, но нямаше с какво да я прикрият. Разши гърлото й, заши го отново с копринен конец. С процеса на разлагане и двамата не знаеха какво да направят. Мангас Колорадас и Зоуи я бяха изоставили след клането, така че тя не знаеше какво да очаква, но каза, че не се страхува. Не спеше, призна му, че никога не спи. Лежеше на леглото в спалнята му и просто чакаше да дойде края. Джак я скри от всички и прекарваше повечето си време с нея, като се опитваше да не показва колко силно страда по това, което се случва. Тя му каза, че не иска да вижда отвращение в погледа му и ако не може да я гледа така, по-добре изобщо да не я вижда. Той й каза, че за него тя е най-красивата жена и „малкото проблеми“ които има в момента не го отвращават. Това бе пълната истина. Търсеше под дърво и камък из къщата лейди Амелия, но тя явно му бе сърдита и не идваше. Искаше да я попита как да спаси и поправи любовта на живота си.
— Имате посетител! — каза Петибоун, като влезе при господаря си. На иконома му бе казано, че лейди Мойра е болна, но нищо повече. Виждаше как лорда се измъчва и чезне по нея, но не знаеше как да му помогне.
— Кой е този път? — всички искаха да го видят от както стана херцог, но той не приемаше никого. Не искаше да слуша нападки за делата си или пък подмазвания заради парите и титлата си.
— Брата на лейди Мойра. — Джак затвори уморено очи.
— Нека влезе!
На прага застана мъжът. Братът на Мойра.
— Какво става със сестра ми? От доста време спряхме да получаваме писма от нея. Когато дойдох в Лондон ходих на първото й работно място и ми казаха, че сега живее с вас като ваша метреса…
— Сестра Ви не е метреса на никого.
— Но не сте и женени, нали така?
— Не можем да го направим на този етап, поне така мисля — можеше ли да се ожени за мъртвец?
— А кога?
— Сестра Ви е болна, чакаме да се поправи и тогава ще оправим това положение! — говореше уверено, но не беше.
— Искам да я видя! — каза Кевин.
— Тя не иска да вижда никого. Съжалявам, но уважавам само нейните желания и на никой друг. Можете да останете в къщата ми или да отидете да видите дядо си…
— Дядо ми?
— Когато Мойра се разболя… преди седмица ми разказа историята на семейството ви. Оказва се истина това, че баба Ви е имала връзка с бъдещия граф на Пемброук. Това го установихме, след като разследвахме портрета на мъжа от медальона на Мойра. Мой добър приятел, Спенсър Фенуик, ми направи тази услуга, докато аз се грижих за сестра Ви. Исках да дойда до Ирландия и да Ви помоля да се преместите в Англия, за да мога както аз, така и дядо Ви да се грижим за вас. Така иска сестра Ви.
— Дядо ни иска да се грижи за нас? — подозрително вдигна веждите си Кевин.
— Да, говорих с него. Изолирал се е от света, след смъртта на сина си. Сега сте единствените му наследници. Оказва се, че на младини е постъпил в армията и го пратили в Ирландия. Срещнал баба Ви Шийла и искал да се ожени за нея. Бил ранен по време на въстание, обаче, и всички помислили, че ще умре. Изпратили го у дома в Англия, за да прекара тук последните мигове от живота си. Изминали месеци преди да се върне в Ирландия, за да намери Шийла и да й разкаже какво се случило с него. Родителите й не му казали къде е тя и след дълго и безуспешно издирване се върнал в Англия и така като баща му бил болен останал тук. Дълго се молел да намери баба Ви, но накрая се оженил за друга жена.
— Баба ми бе пратена в манастир, така като отказала да каже името на бащата на майка ми. Умряла при раждането сама и изоставена от всички. Родителите й се отказали от нея, когато разбрали, че очаква незаконно дете…
— Да, казах му и за това. Човекът много иска да има семейство, искаше да се види с Мойра, но тя отказва да се среща с когото и да било, докато не се оправи.
— Тежко ли болна? — разтревожено попита Кевин.
— Аз… — какво да му каже, че сестра му вече е мъртва и се разлага горе в спалнята му? — Не, всичко ще бъде наред.
* * *

Когато вечерта влезе в спалнята си, при Мойра, Джак видя стар мъж приседнал до леглото й. От разказите й Джак го позна. Това бе Индианеца.
— Какво правите тук? — попита с надежда той. Може би щеше да й помогне?
— Дойдох да помогна…
— Толкова се радвам…
— На Мойра да остави това тяло. След това, аз ще бъда свободен. Мангас Колорадас и Зоуи вече са в Другия свят.
— Ще ми я отнемете, така ли?
— Душата вече не е в тялото й, сър, но тя ще се върне.
— Как?
— Детето. Мойра получи своя втори шанс да живее. Великите духове й го подариха, защото тя им върна блудните синове — Червени ръце, Зоуи и… вашата предшественичка също се съгласи да напусне Света на Сенките, като отплата за душата на Мойра.
Джак погледна към жената и видя, че е останал само разлагащия се труп. Тя бе напълно мъртва. Индианецът подаде един нож на Джаксън и му каза да извади детето си и любовта на живота си в едно, от тялото й. Джаксън затвори очи и седна до нея на леглото. Разряза внимателно огромния й корем и бръкна с две ръце в нея. Почти нямаше кръв, тя се бе съсирила. Джаксън изгори предното легло, напоено с кръвта на Пибоди, когато Мойра му призна каква съдба му е отредила. Сега щеше да изгори и това, защото на него умря и се роди Мойра О`Тул. Извади бебето на бял свят и се взря в красивите и така познати медни очи. Момиченцето му се усмихна, цялото покрито в червена плазма. Джак му се усмихна в отговор. Лейди Амелия бе права в началото — Мойра О`Тул го спаси… бебето Мойра щеше да даде смисъл на живота му…

Епилог

— Това е най-ужасното нещо, което някога съм чувала! — намръщи се Александра на Светлана.
— Мислех, че трябва да е забавно?
— Така го видях, какво да направя? Ако не ви харесва мога да спра! — ядоса се Светлана.
— Не, че не ми хареса, просто… не можеше ли да направиш края друг?
— Не мисля, че щеше да е добра идея, Вася.
— Защо?
— Защото, човек преживял нещо подобно и след това извършил такива неща остава увреден завинаги. Не може да живее нормално. Но след като даваме на героинята втори шанс, мисля, че трябва да започне на ново. Не може да остане със спомените за преживяното и деянията си.
— Искам да гледам филма! — всички се учудиха, когато чуха молбата на Вася. Тя никак не харесваше такива филми. Мъченията и кръвта я караха да повръща, нищо че всичко се случваше зад кадър.
— Ще го направим ли отново? — попита Светлана с надежда.
— Може би, но този път ще си помисля добре, преди да реша коя книга да ти дам — отвърна Александра.
— Да, не искаме да „разложиш“ и друга главна героиня.
Светлана се усмихна лукаво…