автор: lennichkata

Разпиши любовта ни в едно петолиние.
Разкъсано нека трепти.
От горното "до", чак до долното,
да чуем как ще звучи.

Поиграй си смело със нотите,
това ще направиш, нали?!
Нека всяка от тях да разкаже
как се смяхме и как ни боли.

Ще зазвъни китара по пясъка,
ще се пенят шумни вълни,
полумесец ще грее над мачтите
и ще тръпнат смутени следи.

После нощта ще заметне
своя шал от горещи звезди.
Ще протягам ръце да те стигна.
Дали ще ме стигнеш и ти?

Някак така звучи любовта ни,
поне на мен звучи ми така.
Дали ще я вържеш в едно петолиние-
прекалено голяма е тя!