автор: lennichkata

Не помня кога, но беше отдавна
срещна ни бързият влак.
На зимната гара - виелица снежна-
помниш ли тихичко как
леко и нежно ти застана до мене
лека и нежна аз протегнах ръка,
вървяхме прегърнати,нямаше време
снежносребърна беше нощта.

Заледените улици помнят ни стъпките
и думи, копнежи и смях.
Помнят те как ме обичаше,
обичай ме, моля те, пак!