автор: apostola

От духналият топъл вятър
снегът от снощи се стопи.
Завърши зимният театър
и двора с влага се напи.

Останаха обаче бели
незимни преспички от цвят.
Кокичета- главички свели,
го разкрасиха моя свят.

И побеля отново двора
от тези бели красоти.
И бели ми са дните, хора!,
във тез небесни висоти.

Душата ми е пълна с тръпки,
че сякаш в мене те цъфтят.
И чувам пролетните стъпки
по двора ми, като кънтят.