автор: cattiva2511

Шеста глава

— Виждам, че не си прекарала добре в затвора — говореше с отвращение Роджър, докато пътуваха в каретата към клуб Хелфайър.
Мойра не обели и дума. Седеше облегната и спокойна и усещаше как коремът расте под ръцете й. Все едно бе в четвъртия месец, а бяха минали само няколко дни от онази нощ. Ужаси се, че може да се пръкне някой изрод, носещ душата на Мангас Колорадас. Не искаше детето й да е същият психопат, в който се превърна индианеца. Може би щеше и да е нормално бебе. Зоуи настояваше да го задържи. Да задържи какво? Тя ръцете си не можеше да задържи, камо ли бебе.

* * *

Джак ядосано крачеше към къщата на семейство Мейхю. Припомни си какво стана до сега. Не можа да довърши погребението на брат си като хората, защото Петибоун му прати писмо, за да му каже, че лейди Мойра е отведена от полицията, обвинена в кражбата на някаква огърлица. Веднага отиде в затвора, като мислено се проклинаше, че я е оставил сама. Дано нищо лошо да не й се беше случило…
По дяволите той трябваше да я пази от всички злини на този свят, а сега тя се намираше на най-отвратителното място в Лондон и кой знае колко се страхуваше! Мойра не беше в затвора. Роджър Мейхю я взел оттам!
Точно поради тази причина сега Джак блъскаше по вратата на дома на семейство Мейхю! Щеше да убие нещастника със собствените си ръце, ако е докоснал неговата жена. Мойра О`Тул е неговата жена!
— Какво мога да направя за Вас, лорд Грейстоук? Ужасно съжалявам за вашия братовчед! — каза стария граф.
— Благодаря! — отвърна Джак. Мъжът отсреща му допадаше. Как бе възможно такъв достоен човек да създаде син като Роджър? Той премина направо към темата, която го вълнуваше, без да губи време в празни приказки. — Имате ли прислужница на име Мойра О`Тул във вашето имение?
Графът погледна с подозрение Джак.
— Защо се интересувате от това момиче?
— Лично е. Тя тук ли е?
— Вече не. Момичето открадна ценна огърлица от жена ми. След като я открихме между вещите й, Мойра остана заключена в стаята си до идването на полицая. За жалост синът ми Роджър я съжалил и я пуснал да си върви. Трябва да кажа, че бях много разстроен. Затова той отпътува тъй спешно за континента, предполагам, за да избегне моя гняв. Мойра, изглежда, се изпари във въздуха, но аз се почувствах задължен да повдигна обвинение срещу нея.
— Знаехте ли, че Мойра е била арестувана и отведена в Нюгейт преди дни?
Графът погледна изненадан.
— Имате думата ми, не. Защо не съм бил информиран?
— Синът ви е уредил всичко. По-късно лорд Роджър се е върнал в затвора и е помолил обвинението да отпадне. Казал е на началника на затвора, че вие сте променил решението си и сте пожелал да дадете на Мойра още една възможност.
— Вече ви казах, не е така — повтори графът. — Но какво общо има Роджър тук? Не съм го виждал с дни. Той не живее вече с нас, скоро влезе във владение на наследството от баба си.
— Надявах се да намеря Мойра тук. Но ако вие не сте я виждал, то очевидно лорд Роджър я е отвел някъде другаде. Имате ли представа, къде би могло да бъде?
— Ни най-малка. Знам, че той я харесваше. Може би я е настанил някъде като своя наложница, но това би ме учудило. Дълго мислих, след като Мойра изчезна, и реших, че тя може и да е крадла, но не е уличница, както Роджър намеква — той тъжно поклати глава. — Понякога не разбирам собствения си син. Има дива жилка в кръвта си, която ме плаши. Надявам се да намерите младата дама. Моята жена откри колието, така че, предполагам, няма нанесена вреда. Имам желание да й дам втори шанс, ако тя пожелае да се върне да работи при мен.
— Това е благородно, от ваша страна, милорд, но Мойра няма да се върне, след като я намеря. А аз ще я намеря, уверявам ви. Ако видите лорд Роджър, кажете му… всъщност аз ще му кажа.
Страховете на Джак бързо нараснаха, след като напусна градската къща на Мейхю. Ако Мойра не беше у тях, то Роджър я бе отвел някъде с цел, за която дори не искаше да помисли. Но очевидният отговор проблесна в съзнанието му с болезнена яснота.
Клуб Хелфайър.
Дали Мейхю не я бе отвел в имението Дашууд?

* * *

Докато пътуваха към клуб Хелфайър Роджър разказа на Мойра, че това е домът на Франсис Дашууд от Медменхам в Бъкингамшир… щеше да спести много проблеми на Мойра ако и първия път й бе говорил. Е, тя тогава риташе и пищеше, какво щеше да запомни? Посветените се събирали на всеки две седмици в пещерите зад дома на сър Франсис за ритуалите си. Стаята, в която Мойра умря, била издълбана в една ниша, в същите тези пещери. Тя била само за много специални последователи, такива като Роджър. Ако знаеше всичко това от начало, тоест къде се намира дома на членовете на клуба и къде се провеждаха техните ритуали, никога нямаше да стигне до тук. Щеше да ги намери и избие всички до един, без да приема лудите планове на Черният Джак, без да си ляга с него и без да забременее.
Настаниха я в същата стая, в която бе и предния път. Тогава беше ужасена, сега само раздразнена. Сър Франсис я погледна с отвращение на вратата. Роджър го убеди, че всичко ще е наред, че тя е нещо специално, че тя е нещо различно. В каретата на път за къщата, той й каза, че отначало щял да я остави в затвора, защото разбрал, че тя преследва другите посветени. Видял, че тя не умирала каквото и да й стори, не знаел какво е и как да бъде спряна, но решил, че в затвора, поне той самият щял да е в безопасност. Но тогава му дошла друга идея. Какъв ли ритуал можеха да сътворят със създание като Мойра? Нямаше да каже на останалите, че тя е тази, която кара „братята“ да изчезват, защото щели да се ядосат и да приключат прекалено бързо.
Можеше ли този човек да е толкова глупав или толкова извратен? Не си ли даваше сметка, че целта й бе да попадне на това място? Не разбираше ли, че тя не му се противеше до сега, защото има план? Самовлюбен глупак! За него тя все още е измет. Не съжаляваше ни най-малко за това, което й е причинил. Мойра се усмихна. Щеше да съжалява, горчиво да се разкайва за всичко, което е направил в жалкия си живот!
В стаята влезе онази. Жената, която предния път изля наркотика в гърлото й.
Като я видя, Матилда изпусна подноса с храна и се втренчи в момичето пред себе си.
— Пресвета Дево, това си ти!
— Да, Матилда аз съм, дори помня името ти! Искаш ли да ти кажа, какво ми причиниха, искаш ли да знаеш какво стана с мен тогава? — започна да нарежда Мойра. Матилда изхлипа, падна на колене пред нея и започна да плаче. Очите на Мойра станаха черни, Мангас Колорадас, Мойра и Зоуи бяха отново заедно, готови да нападнат.
— Видях тялото ти, след като свършиха с теб, преди да те изхвърлят в Темза. Когато те погледнах повърнах. Никога не съм виждала подобно зверство, дори за толкова време прекарано тук. Аз съм братовчедка на покойната жена на лорд Франсис, той ме взе, когато бях пред прага на затвора за длъжници. Не можех да се противя, когато ме караше да помагам на жените да стават по-спокойни. Виновна съм колкото и тях, но когато видях какво направих с теб, аз… още сънувам кошмари, отворените ти празни очи ме преследваха…
— Млъкни! — каза властно Мангас Колорадас през устата на Мойра. — Ще те оставя жива, ако ми намериш това, което ми трябва. Искам оръжия, ако се справиш с тази задача, ще ти подаря живота!
Матилда вдигна поглед нагоре и когато зърна черните очи на жената пребледня от страх. Господ или Дявол щеше да ги накаже всичките за това, което бяха направили на онези жени. Каквото и да бе това създание, Матилда щеше да съдейства, но не от страх, а за да си го върне на всички тях.
— Ще намеря всичко, което ти трябва… ще помогна. Ритуалът ще бъде след два дни, до тогава ще те подготвя за тях, така както ти искаш! — усмихна се лукаво и злобно икономката.

* * *

Планът на Джак бе прост. Макар лейди Амелия да се опитваше да го убеди да остави момичето намира, Джак не можеше да си го позволи.
Реши да се присъдени към клуба, в който членуваше и Мейхю. И преди му бяха отправяли такова предложение, но тогава той отказа. Тъй като Спенсър Фенуик бе прекалено праволинеен, двамата с Джаксън решиха, той да не се показва пред членовете на клуба. Никой нямаше да му повярва, че иска да участва. Когато Черният Джак отиде да се срещне с лорд Дашууд узна много неща. Първо, не всички членове на клуба са се познавали, носили роби с качулки, за да запазят анонимност ако желаят. Второ, трябвало да мине процес на просвещение, в който да се обладае девственица пред всички на каменен олтар, ако нямало „ципа“ можел да я пореже малко по крака, та да текне кръв. След това оргиите започвали. Джак стисна зъби, но се направи на доволен. Не се и съмняваше, че девственицата ще е неговата Мойра. Открадна една роба и за приятеля си, взе картата сочеща входа на пещерите и се сбогува със сър Франсис.
Всичко бе готово остана само да чака. Скара се с Виктория, като й каза да го остави на мира. Не можеше да мисли за тази жена в момента, имаше по-важни неща на главата. Щеше да присъства, заедно със Спенс на ритуала, двамата щяха да са въоръжени и след като докарат, най-вероятно дрогираната Мойра, да атакуват и да я спасят. После Джаксън Грейстоук щеше да предложи ръката и сърцето си на тази жена и двамата да встъпят в брак. Обществото щеше да ги отритне, но той имаше достатъчно пари сега, за да не му пука от нищо. Пък и на един херцог бързо му се прощаваше всичко.
Джак не знаеше, че лорд Франсис го поканил на следващия ритуал.
В чест на Мойра Хелфайър щеше да има две церемонии. Първата щеше да се състои за определени членове на клуба. Роджър подчерта, че тази жена е различна, но Дашууд не го вярваше много. Въпреки това се съгласи да му угоди. Но не можеше да извика всички на този специален ритуал. Само онези, за които бе сигурен, че имат по-специфичен вкус. Франсис бе видял какво Роджър и приятелите му сториха с онова момиче, прислужницата. Лично той никога не би искал да присъства за такова нещо, но тъй като трябваше да се погрижи за удоволствието на всеки един „брат“ щеше да му се наложи. Повечето не искаха да нараняват жените, които взимаха. Казваше им се, че им дават пари след това и всичко е наред. Проститутки и бедни сплашени мишки… кой ще ги търси и кой ще разбере наистина какво се случва с тях?
По съобразителност Франсис не ги оставяше да си идат, както казваше на другите. Ако имаха късмет ги даваше на иконома си Плънкет. Той е състрадателен човек, въпреки размерите си. Плънкет умъртвяваше момичетата с билки, после ги заравяше в гората като им правеше нещо като погребение. Ако, обаче, девойките бяха привлекли внимание на някои от по-специалните членове, те ги взимаха. Сър Франсис бе чувал, че правят с тях какви ли не гадости, но това, което видя върху ирландката бе най-отвратителната гледка в живота му. Но, харесва ли му или не, фактът, че той е главният „брат“ го задължи да си държи устата затворена и дори да присъства на един такъв подобен ритуал. Пибоди, Ренфрю и Харингтън изчезнаха, но имаше още „братя“ готови да присъстват на поканата на Роджър.
Говореше се, че някой е подгонил членовете на Хелфайър. Франсис Дашууд убеди останалите, че това не е истина. За да си предадат важност хората се покрили за малко. Тъпаците му повярваха, а тези, които не го направиха не казаха нищо. За себе си той реши да открие човека, който ги преследва, веднага след като приключи със специалния случай на Роджър!

* * *

Матилда предупреди Мойра, че „нейният“ ритуал ще се състои ден по-рано от обичайните. Мойра бе готова за него. Отново се погледна в огледалото, на леглото лежеше прозрачната роба, същата като първия път. Тя нямаше да е с нея. Матилда й донесе една пелерина, с която трябваше да е загърната, преди да се покаже на останалите в одеянието си. Но когато се съблечеше те нямаше да видят точно това, което очакваха.
Не знаеше как, но Матилда й достави всичко, което Червени ръце й поръча. Беше си сложила едни детски панталонки, които стигаха едва до коленете й, като бяха прилепнали по тялото й и така й даваха свобода на движение. С бяла риза, не толкова широка… дрехите й бяха идеални за битка. На двете си бедра бе закрепила два кожени ремъка с по една брадвичка на всеки от тях. Пръстът й постоянно падаше, за това Мойра откъсна плътта и изостри кокала. Като се замисли малко направи същото и с останалите четири на същата лява ръка. Така сега имаше още едно оръжие. Спортен лък и колчан със стрели се мъдреха на гърба й. Косата бе вдигната и вързана, за да не й пречи. Пък и не искаше да дава преимущество на някого, като се хване за нея. Сложи две черни черти, от пепел и сажди, които започваха от челото и свършваха на бузата. Това бе бойната окраска на апачите от племето на Червени ръце.
Вените по лицето й прозираха под сивата кожа. Устните й вече бяха толкова сини, че дори приличаха на черни. Махна лентата от врата си и разреза зашит с тъмен конец изпъкна. Беше готова! Погали корема си! Когато махна „бродерията“ от раната, причинена от Харингтън, установи, че разреза не е толкова дълбок, колкото си помисли в началото. Той просто бе раздрал кожата. Значи за сега бебето е в безопасност. Отново се заши и се пристегна с плат, даден й от Матилда. Не знаеше още какво да мисли за това дете, но реши да го запази. Каквото и да бе тя първо щеше да го види и тогава да вземе решение. Не се притесняваше, че по време на битката може да го загуби. Не знаеше защо, но бе убедена, че това не може да се случи.
Роджър очакваше идването на Мойра. Тази вечер щеше да е кулминацията на всичките му мечти и фантазии. Момичето влезе, обгърнато от глава до пети в черно наметало. Също като първия път, помисли си той и облиза устни щастливо. Когато Мойра застана пред олтара тя изправи рамене и свали наметалото. Това, което видя Мейхю не можеше да се опише с думи. Господи, демоните от ада са дошли на земята! Очите на жената бяха черни, изражението на лицето враждебно и тя имаше… оръжия. Като наддаде нечовешки вик тя се втурна към хората пред себе си. Те бяха десетина, заедно с Франсис и него. Видя как тя стигна до първия „брат“ и с едно движение на ръката раздра гърлото му. Хвана една стрела и я изстреля към иконома, който се втурна да я спре. Не знаеше кого вижда убит, не виждаше лицата им от качулките…
Роджър стоеше като вкаменен, докато демона на отмъщението се развихряше. Крещейки някой се насочи към нея с нож в ръце и го заби в гърба й. Мойра се обърна, извади ножа и го заби в окото на нападателя си… така един по един всички падаха мъртви. Роджър се огледа, остана сам! Посветените и хората, които трябваше да ги пазят, бяха умъртвени. Навсякъде по пода се въргаляха части от човешки тела. Погледна към нея. Част от кожата на бузата й бе виснала надолу. Дълъг белег се открояваше от едната страна на челото й до другата. Лявата ръка с наострени кости, вместо пръсти, бе цялата в кръв и капките падаха от краищата им по пода. Тя го гледаше. Гордо изправена и напълно спокойна, го наблюдаваше с черните си очи. Щеше да дойде за него. Роджър се изпусна в гащите, под робата си.
Мойра бавно и спокойно пристъпи към последната си жертва. Искаше той да се бори. Искаше да чуе писъците му, но той падна на колене и проговори с жаловит тон:
— Моля те не ме наранявай, Мойра! Аз се извинявам за всичко, повече никога няма да направя на когото и да било нищо, моля те, моля те! — Роджър се разплака.
— Можеш ли да ми върнеш живота? Можеш ли да ми върнеш невинността, ако те оставя жив?
— Аз… — естествено, че не можеше. Сърцето му слезе в петите. Какво ли щеше да му стори?
— Ти не заслужаваш бърза смърт, любов моя. Смятам да ти доставя удоволствие…

* * *

На следващата вечер Джаксън преживя най-невероятното нещо в целия си живот. Остави каретата недалеч, но скрита, от входа на пещерите. Двамата със Спенс се облякоха и тръгнаха към мястото на ритуала. Вървяха срещу движението. Решиха да дойдат по-рано, но явно не бяха единствените. Срещу тях бягаха други членове. На тези, на които им бяха паднали качулките, се четяха страх и ужас по лицата. Джаксън спря един такъв бягащ мъж и го попита спокойно, какво става.
— Дявол! Дяволът е дошъл да ни накаже. Всички са мъртви… Дяволът… — крещеше и се отскубна от ръцете на Черният Джак.
Той се притесни не на шега, че нещо се е случило, но се надяваше Мойра да не е пострадала, защото тогава не знаеше, какво ще направи с цялата тази паплач.
Двамата със Спенс влязоха, през дългия коридор на пещерата, в така наречената ритуална зала. При гледката, която се разкри пред очите им, Спенсър се обърна и повърна. На каменния олтар лежеше Франсис Дашууд. Краката, ръцете и главата му бяха отделени от тялото и поставени до торса. На земята до олтара се мъдреше и великана иконом, който Джаксън познаваше като Плънкет. Той бе седнал с разкрачени крака, като в ръцете си държеше очните си ябълки. Останалите членове бяха разпръснати по залата. Кой с разрязано гърло, кой с черва увити около врата… никога не би могъл да забрави такава гледка.
Джаксън се огледа дрезгаво за Мойра, но не я виждаше никъде. Дочуха плача на мъж, идващи от една ниша в стената. Тръгнаха по посока на звука. На тясно и мръсно легло лежеше Роджър Мейхю. Чисто гол, той стенеше и ридаеше, но не можеше да вика. Ръцете му бяха завързани над главата, краката разкрачени. Пенисът му бе отрязан, но раната бе почистена и обгорена, явно за да не умре от загуба на кръв. Същият израстък се намираше в устата на Роджър. Черният Джак искаше да помръдне, но не можа…
И тогава я видя. Седнала гордо изправена на един стол в ъгъла. Коремът й бе изпъкнал, сякаш бременна в шестия или седмия месец. Не огромен, но достатъчно осезаем. Гърлото й бе прерязано и зашито, кожа висеше от едната й буза, пръстите на ръката й…
— Умрях на това легло, Джак. Мислех, че когато го накажа, ще мога да си ида.
— Умряла си? — Джаксън отстъпи назад и се подпря на стената. Мойра вдигна погледа си към него. Най-големият й страх се превърна в реалност. Джак я гледаше с потрес, докато Спенсър се сви уплашено в ъгъла и не мърдаше. Страхуваше се от нея и от това, което е направила. Тя бе чудовище.
— Не исках да ме видиш така, Джак, толкова съжалявам. Но трябваше да го направя, за това останах в Света на живите и ми позволиха да запазя тялото си. Трябваше да си отмъстя.
— Другите… — Джак заекна и облиза устни, — другите, които изчезнаха ти ли?…
— Да. Аз, Мангас Колорадас и Зоуи… ние… — четеше отвращението в очите му. — Ние ги убихме всичките.
— Вие?
— В мен има още двама души, те ме върнаха към този свят, за да насочат ръката ми и да си отмъстим. Но аз не се чувствам спокойна сега, Джак, не се чувствам… не съм готова да си ида, Джак, но виж какво направих? Аз… — Мойра се разплака, но вместо сълзи от очите й капеше кръв. — Работех като прислужница в дома му. Когато ме обвини, че съм откраднала, ме отвлече и докара тук. Аз не съм чиста Джак, бях девствена, когато бяхме заедно, само защото поправиха тялото ми, когато умрях. Трябваше да е здраво, за да мога да ловувам. Те… аз…
— Какво искаш да ми кажеш, не разбирам? Какво, за Бога, си ти?
— Не знам. Бях човек, който мечтаеше да помогне на брат си. Вярвах, че във всеки от нас има добро, гледах да си върша работата, да спазвам писаните и неписаните закони и… тогава умрях… те направиха ужасни неща с мен, Джак, преди този да ми пререже гърлото и да ме хвърли в реката. Тогава духовете, на две изстрадали души като мен, ме намериха и ми обещаха, че ще ми помогнат. Но те не ми помогнаха, Джак, аз… нещо става с мен, вече почти не чувам собствените си мисли. Не съм доволна, Джак, а мислех, че ще бъда, след като им причиня това, което те сториха на мен и на другите като мен.
— Господи, Мойра! — Джак изтича до нея и падна на колене пред жената, която обичаше. — Какво, за Бога, си преживяла? — той осъзна, че тя не е човек, че е нещо друго, но не виждаше в момента нито висналата кожа, нито разрезите, нито „пръстите“… виждаше Мойра О`Тул напълно нещастна и объркана.
— Джак, имам още един проблем. Бременна съм.
— От кого? — това се виждаше, но сякаш едва сега осъзна този факт за себе си.
— От теб. Забременяла съм след смъртта, но то расте толкова бързо. Джак, страх ме е, че ще родя чудовище…
— Всичко ще е наред. Ще те заведе вкъщи, ще се погрижа за теб и детето… ще измислим нещо. Ще те оправим, всичко ще бъде наред — повтаряше той, но истината бе, че не си вярваше и трябваше сам да чува тези думи. Не можеше да й позволи да си иде, ако изобщо можеше да си иде. Детето бе негово и каквото и същество да се окаже нямаше да го остави.
Спенсър гледаше отстрани и не можеше да вземе решение какво да прави или какво да каже. Затвори очи, като се опита да се абстрахира от това, което видя и чу днес. Отново ги отвори. Обърна се към Мойра и Джак и заговори:
— Трябва да се махнем от тук, преди да са дошли властите. Мойра, никога не съм си мислил, че ще кажа това, но… трябва да отървеш човека от мъките му, преди да тръгнем! — и посочи Роджър.
Мойра стана и замахна с острите си кости към врата на Мейхю, с което си действие преряза гърлото му…