автор: kristi

Няма кой да почука, няма кой да отвори.
Самотата е глуха и сама си говори.

И се питам защо ли да заключвам вратата,
щом съдбата затвори и последния вятър.

Изгоря като съчка достолепният залез –
отпечатък за свършек вместо вик за начало.

Пеперуда за спомен подари ми жребчето,
след което пролайва оглупяло небето.

Непосилният полет се изви до подкова.
Самотата говори. Самотата е гола.