| Навън е бяло, бяло, бяло...
Ехее, до хоризонта чак!
Подскачат врабчовците палаво -
ту с ляв, ту с десен врабчи крак. Оставили са на перваза
трипръсти тънички следи.
Отсреща спускат се по хълма
деца със шарени шейни
и сякаш са цветя в снежеца -
кикотещи се хем цветя!
Валя, осъмнахме сред бяло...
Благословена тишина!
Като във снежна катедрала
сред преспи непокътнат сняг.
И любовта така е бяла
до първия пристъпил крак.
До първата следа в снежеца,
дотам е чиста любовта.
Но днес е бяло. Сякаш свети
светът...И почва отсега.
*** На Катя - без съмнение виновна в предизвикването на снега и думите в горното стихотворение, сърдечно, с благодаря!
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Наваляло бяло, бяло ***" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Наваляло бяло, бяло *** от kristi на 12.02.2016 @ 10:53:42 (Профил | Изпрати бележка) | От бялото по-бяла е само благословената тишина.
Обичи, на десен врабчов крак! )) |
Re: Наваляло бяло, бяло *** от Marta на 12.02.2016 @ 13:04:11 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | O, Kristi! Също Катя! Колко талантливи и свестни Катета познавам, истинска късметлийка...Синът ми е роден на света Екатерина, това е. :)
Стихчето е провокирано от somebody, импровизирах го под нейно неотдавна. Реших, че и се пада, да и го нарека. Да ти е пълно сърцето, Катя! Здраве и обич!:) |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от Marisiema на 13.02.2016 @ 10:42:44 (Профил | Изпрати бележка) | "И любовта така е бяла
до първия пристъпил крак...
...................
Но днес е бяло. Сякаш свети...."
Да се порадваме на бялата тишина! А после... Привет! |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от rajsun на 12.02.2016 @ 19:52:31 (Профил | Изпрати бележка) | Опиваш (омагьосваш))) и човек дори не забелязва, че вместо да подскача на два крака като истинските врабчета, твоето го прави ту с левия, ту с десния крак))) Благословена белота, благословена тишина! Бъди! |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.02.2016 @ 16:30:46 (Профил | Изпрати бележка) | Много равно и подредено пишеш, толкова леко сплиташ образи, идеи и ги обличаш в думи... Аз обаче ще си покажа черния душевен хастар и тук. Ето моята зимна картина:
Валя във съскаща зловеща тишина
и всичко във душата ми затрупа -
протрита болка, необмислена вина
на любовта ми злостно сложи клупа.
И като в грозен сън трупа ѝ ще увисне,
проклятия по вените ми ще пълзят,
ще ѝ кълват очите гарвани с присмех
а черни мисли в личният ми ад горят...
А как ще ме подгони Катя като го прочете това...
|
Re: Наваляло бяло, бяло *** от somebody на 14.02.2016 @ 23:47:10 (Профил | Изпрати бележка) | Като си знаеш, що ги пишеш такива ))))))))))))
Душата ти съвсем не е затрупана
и всеки сам си слага кръста за вина,
а всъщност нещо се е случило
и е решила да си тръгне любовта.
Кръвта ти циркулира си във вените,
щом пишеш, следва да си още жив,
подгонвам гарваните, нищо че големи са,
да ти напомня ли, че пак ще си щастлив ))))))))))))
Мартичка, нямаше как да ги пусна тези гарвани да подплашат врабчетата ))))))))))))) |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от Marta на 23.02.2016 @ 08:58:33 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Разбира се, тиквичке, моето е твое - посветено и си пише! Врабчетата също:)))
Седем месеца зима.
Седем месеца сняг...
Дълго е, как не мина
този призрачен хлад,
тази бяла умора,
този леден кошмар...
Седем месеца ходене
предпазливо...о, Шарл! ( това последното е заради римата и пързалките!) |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от ganima60 на 13.02.2016 @ 10:50:52 (Профил | Изпрати бележка) | Привет,Мarta!
Oбичам тези палави врабчета,
с тънки,мънички крачета,
не се боят от хапещия студ,
останали са да ни веселят.
Почуствах се добре сред бялата тишина и чистата любов. |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от somebody на 14.02.2016 @ 22:58:17 (Профил | Изпрати бележка) | Хе! Каква хубава, бяла, наваляла изненада )))))))))) Благодаря за посвещението, мила ми тиквичке. Забави го този стих. Виж каква пролет се усеща навън. Много красиво се е получило стихотворението, завършено, бяло.
Това стихче свети
с чудни деца-цвете
с любимите ми врабчета,
скачащи с две крачета,
тези врабци на дама
скачат от крак на крак,
весело е и пърхащо,
как те обичам, как )))))))))
Да си пожелаем още един дебел сняг, а )))))))))))) |
Re: Наваляло бяло, бяло *** от Marta на 23.02.2016 @ 08:44:23 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Колебливата ми натура е в основата, да го пусна, да не го пусна...За какво изобщо да публикувам, ми що пък да не - и тъй...лодка в морето;)))
Искам сняг! Така и не видях да вали красив сняг тази зима, все скришом, все потайно, по нощите...ПОдъл и коварен снегопад! :) Поздрави, оранжевото ми момиче! |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от dandan на 15.02.2016 @ 19:59:18 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно е, Марта! Едно топло, по детски усещане за първия сняг и още много мили неща...Благодаря! |
]
Re: Наваляло бяло, бяло *** от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.02.2016 @ 13:30:04 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Свети някак светът , да..И сякаш започва от отсега..
Много е хубаво, Приказна! Има чисти врабчови следи и..благодаря за тях в бялото дворче на сърцето ми! :) {} |
] | |