Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 0
Всичко: 441

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИз Дневник ХХХ
раздел: Хумор и сатира
автор: dido080

Това е, което Лазаринка Д ми сподели...

Та Лазаринка, добре ме огледа, де. Наблюдавайки от страни сетните и движения ми се дощя да найда тютюн и да закъдя. Нещо я бях виждал и преди така, но дали беше миналата или по-миналата година /от тогава/ трудно ми е да се сетя. Що се не откажех да търся сестра ми, и да почнех да къндърдисвам хората да си земат от нейните балони? Като един стар съсед, аз имах право на това. Та, каза ми : "аз ще си взема от вашите букви, ама се не знае кога". Че и се стрували много нещо харни. Фърлила око на нашите букви, че и се стрували харни по ред причини. Иди я разбери.
Ако зависеше от мен, бих и харизъл буквите- да станат чифт. Нали отдавна е на мода така да се прави....
- Къде са майка буквите? След, което вече ми идеше да ритна телефона , да стигна Лазаринка и да почнем да питаме. Да ама не. Стигане немаше Лазаринка... ей такава снага..... Кандардиса ме най сетне, когато ръцете ми почти бяха се прибрали по джебите да я почеткам малко, да и се порадвам, че немало кой блага дума да и каже, да я свърти, както се вика от друмищата и от пътищата. Да се не знае помненето и чудото, че нявга ми се гади от него....щото Лазаринка е дошла да ме търси, а не да запира страховете ми. Дошла е по светло, снежно е било, и само е погледнала през джама- да и се не карат след това. Пак ме питала през джамо: де съм я патил тъй? И така всяка вечер – аз я къндърдисвам...
Появата на запетаи в дневника говори за симптом, а не за признак мисля, си. Ако е било сутрин кафето подсладено, знам със сигурност. Ако е било обед кафето още по-подсладено.
Злати е посрешнала майка на гарата. В онзи град е имало толкова ранени хора по пейките, че две сестри на милосърдието са стягали превързочни материали. После са оставяли осветени календарчета близо до бузите, до онези части от тялото за които Пророкът някога е казал само верни неша. "Не от ребро , нито от ребра е направена жената, а от онези кости- подарени на господ от дъщерите м"
-Къде са майка буквите?
Знаех ли къде са буквите? Кой трябваше да ми каже къде са всъшност буквите?
.....посрешнах майка в града със пейките.... Тогава Злати държеше плакат с надпис: „ Буквите не са дело на лукавият“. Та защо появата на запетаи за мен е симптом? Защото Лазаринка гледайки тефтера..... така се кефеше на драсканиците, на рецептите и изреченията без край, че ми се искаше да си купя усмивка като нейната. Да продам няколко запетаи и да си купя с тях балонче. Две съдби бяха заинтересували Злати: на момче и на момиче. Та по едно време дъщерите на Господ станали толкова много, че Пророкът се оплашил. "Само една ми стига, казвал Само една ми стига"

Хората, които тогава продаваха балони изваждаха от джебите си тутун и ме молиха да остана...Не, защото сестра ми има нужда от спасени.. Така вярвах в това, че турих още аромати върху бузите...Към края на улицата Лазаринка, каза че „сестра ми няма да остане дълго там, че за нея празника е по-важен от всичко“. Иди я разбери. Сещам се, че останахме до късно, че празничната украса засвети по едно време. На другия ден отново същото. Само, че този път сестра ми сама дойде при нас. Не носеше букви в себе си, но...


Публикувано от Administrator на 11.02.2016 @ 10:45:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   dido080

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.07.2021 год. / 04:30:16 часа

добави твой текст
"Из Дневник ХХХ" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.