автор: cattiva2511

Четвърта Глава

Три бала един след друг и Мойра се чувстваше страхотно. Обожател на име Мериуедър й досаждаше, но той не бе от Онези и тя не искаше да го премахва. За това го остави да кръжи като пеперуда около нея, докато не намери останалите, които я вълнуваха истински.
Ренфрю намери смъртта си на следващата вечер. По абсолютно същия начин, Мойра го накара да стигне до къщичката. Той влезе вътре, но точно преди да го извади от строя се обърна. Видя тухлата в ръцете й и заби юмрук в лицето й. Това много ядоса жената, защото можеше да повреди кожата й. Сега, когато толкова пазеше тялото си, не можеше да си позволи такива неща. Нададе бойния вик на апачите и го блъсна в колибата. Той падна на земята и се втренчи невярващо в нея. Мойра ритна вратата след себе си и приклекна до мъжа.
— Не искам да увредиш това лице! — усмихна му се и се изправи. Той бързо се окопити и също стана. Извади нож от ботуша си и започна да настъпва към нея. Замахваше ли замахваше и накрая я поряза. Мойра погледна ядосано към корема си, който сега бе отворен, заради този човек. Спомни си как той уринира върху нея и се смя над постъпката си. Това я разгневи, вдигна черните си очи и го ритна с всички сили. Той падна на земята и изтърва ножа. Тя го вдигна, седна на пети до него, хвана го за гушата и попита:
— Какво ще правиш, ако изгубиш най-важното си притежание? — преди да отговори, Мойра заби ножа в слабините му и го придвижи нагоре. Той само изгрухтя и червата му си пробиха път навън през отворения корем. Двама си тръгнаха, двама останаха… Проблемът сега бе, че онази гад Роджър е напуснал страната.
Заши корема си, доколкото можа, откъсна част от чаршафа на Джак и завърза произведението си. Не бе доволна от резултата, но за сега ставаше. Заши и кожата на бедрото си, за жалост конеца, който намери се оказа черен на цвят и доста си личеше, но кой пък ще я гледа гола?
Джак се мръщеше с всеки изминал ден все повече и повече. На всичкото от горе, когото и да харесаше новото му протеже, то той изчезваше. Започнаха да се чуват слухове, че някой започва да си отмъщава на членовете на клуба Хелфайър. Това не го заинтересува, но откритото кокетничене на малката проститутка го вълнуваше. Искаше той да е център на вниманието й, а не тези напудрени франтове.
Една вечер Мойра се запозна с виконт Пибоди. Тя го познаваше много добре, но той не я помнеше. Естествено, как би могъл? Спомни си, как той режеше части от кожата й и се опитваше да ги натика в устата й. Почти целия й корем тогава стана на ивици. Той не я докосна сексуално. Веднъж дори загаси пурата си в ръката й, но по това време Мойра почти не изпитваше болка, тя сякаш умря много преди Роджър да й пререже гърлото.
— Не искам да им се натискаш, на твоите обожатели, така открито! — скастри я Джак, докато виконта отиде да й вземе нещо за пиене.
— Защо това те дразни толкова много? Мислех, че искаш да си намеря мъж?
— Този не е за теб! Пибоди вече е имал две жени, да не искаш да си му третата жертва?
Мойра се усмихна. Не тя, той щеше да е жертва.
— Не е достоен за вниманието ти. Има време, все някой ще заслужи одобрението ми! — нямаше време. Мойра ползваше все повече пудра, защото кожата й стана сивкава. Да не говорим за другите неприятни неща, които си докара на главата. Джак няколко пъти и предложи да прегледа пръста й, дълго я бил болял, след като го ударила. Как ли щеше да реагира, като погледне кокала й стърчащ нагоре? Дали щеше да се уплаши? Дали щеше да се опита да я убие? Не разбираше защо, но тя искаше той да я харесва, да я намира за красива, да я вижда добра. Всичко това, което не беше в действителност. Малко по-малко започваше да мисли повече за него, от колкото за целта си. Зоуи й каза, че той може да е нейната котва, така както Дийн бе за нея. Любовта й към годеника не й позволи да изгуби човечността си дотолкова, както стана с Мангас Колорадас. Мойра хареса идеята, но тогава дойде страхът. Страх, че когато Черния Джак види какво е тя, всъщност ще се отврати. Надяваше се това никога да не стане. Зоуи й показа, как се е почувствала, когато я е видял Дийн. Тогава тя била в най-лошото си форма. Останала само с горната половина на тялото си, тя се опитвала да се зарови в една дупка, с надеждата, че ако се погребе, ще може да си иде от Света на живите и от тялото си. Погледът, изпълнен с отвращение, жал и болка се запечатал в съзнанието й като най-ужасното нещо на света. Дори гаврата на братята Уест не можело да се сравни с този момент. Мойра се закле пред себе си никога да не допуска Джак да я види така.
— Аз ще реша този проблем, благодаря за загрижеността! — отговори му тя.
Къщата на Марлборо, където в момента се намираха, бе огромна. Само салонът бе по-голям от дома й в Ирландия.
За нещастие Джак представи Мойра и на принц Василов, който пък силно искал да се запознае с нея. Не искаше да си говори с никого другиго, освен с тези, които я вълнуваха. Нямаше време, часовника тиктакаше, трябваше да довърши деянието си, преди крайниците й да окапят.
— Вие сте очарователна. Името ми е Грегор Василов! Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен? — попита русия гигант на английски, с френски акцент.
— Не танцувам, но благодаря все пак! — Мойра се усмихна, като наподобяваше свян и смущение. Истинските й чувства бяха досада. През остатъка от бала гиганта не се откъсна от нея и тя не можа да се добере до Пибоди, за да отправи „предложението“ си.
На връщане към дома Джак бе в отвратително настроение. Цяла вечер гледа как принца търси вниманието на Мойра, а тя вниманието на друг. Само не и неговото. Веднъж й каза, че иска да станат любовници, преди да си намери истински съпруг. Тя се усмихна тъжно на това предложение и му отговори, че това никога няма да стане. Желанието, което изпитваше към Мойра се усилваше с всеки изминал ден, а това че тя бягаше винаги след някого другиго, но не и след него, го убиваше бавно. Искаше я силно, Боже как я искаше!
Когато я придружи до стаята й Джак не отстъпи, а влезе вътре.
— Какво искаш? — попита ядосано тя.
— Първо ще те съблека, а след това ще те любя! — констатира той.
Мойра затвори очи и за пръв път от много време насам, искаше сълзи да напират в очите й. Как да му каже, че е повредена стока, че не може да се отърси от спомени? Че не може да понесе мисълта, да я докосне мъж? В същото време, мечтаеше как той ще я излекува, ще й даде наслада. Проблеми много, в същото време. Първо тя бе труп. Второ, половината и тяло бе закърпено с черен конец, личащ си от километри. Отвори очите си и видя, че той вече се е съблякъл. Онези не го правеха, само отваряха панталона си… не можеше да свърже неговия образ с образа на Онези. Ами ако и този път обърне играта? Ако вместо жертва стане хищник? Мойра се усмихна.
— На какво се смееш, малката? — попита развеселено Джак. Тя не се страхуваше от него. Нежеланието да я докосват, е било лъжа. Виждаше как се търка в другите, докато ги омае. Тя бе вещица, проститутка. Тя бе ангел, излъчващ невинност.
Мойра тръгна към него и с нечовешка сила го хвърли на леглото. Когато Джак падна върху него ококори очи, как успя това дребно създание да го катурне? Като свали бельото си, без да съблича нищо друго тя го възседна. Опита се да го поеме, но бе прекалено суха. Намръщи се, той се опита да я докосне, но тя отново притисна ръцете му настрани. Навлажни пръстите си с уста и той видя как същата тази ръка изчезна под полата й. След това направи втори опит. Когато Джак влезе до край му станаха ясни две неща. Тя все още беше суха и със сигурност напълно девствена. Мойра отново се нацупи. Започна да се движи, отначало бавно, после бързо и накрая яростно, все едно е ядосана на нещо или някого. Джак изрева и се изля в нея, искаше да я прегърне, но тя отблъсна ръцете му и се изправи. Седна на стола до леглото и се загледа в голия мъж.
— Малка проклетница, излъгала си ме!
— Така ли, за какво? — в този момент Мойра скърбеше за това, че не изпита нищо. Не изпита познатата болка, но не изпита и удоволствие. Че как иначе, по дяволите, трябваше да се досети. Тя бе мъртва, не можеше да изпита нищо.
— Ти бе девствена…
— Нима? — Мойра се разсмя с цяло гърло. Ами да, нали Зоуи и Мангас Колорадас оправиха тялото й от наранявания, изнасилването си беше нараняване.
— Да ни мислиш, че не мога да разпозная девственица, когато я имам? — сопна се той.
— Не, не мисля! Върви си!
— Моля? — запримига недоумяващо той.
— Казах да ме оставиш сама! — той изфуча и напусна бързо стаята като ругаеше под нос. Мойра искаше да заплаче, но сълзи не потичаха. И това удоволствие не можеше да си позволи. Фактът бе на лице — тя е абсолютно мъртва. Котва, как не? „Мангас Колорадас, от тук нататък ще слушам само твоите насоки.“
Като се прибра в стаята си Джак усети лейди Амелия да кръжи нервно.
— Добър вечер, лейди Амелия, на какво дължа тази чест?
— Тя ще те погуби… — чу се, единствено в съзнанието му, отговора.
— Аз така или иначе вървя по пътя за ада и ти нищо не можеш да направиш, за да го предотвратиш. Защо не опиташ с бъдещите поколения Грейстоук, те със сигурност ще имат повече нужда от мен! — отряза Джак и се зави през глава. Току-що изпита най-невероятното освобождаване в живота си и прави най-отвратителния секс. Почувства се употребен и изхвърлен. Тя не му позволи да я докосне, не свали дори дрехите си и накрая му се присмя и изгони. До сега той я наричаше проститутка и вече разбра, как трябва да се е чувствала тя, при тези негови думи. Желанието му към Мойра го бе обсебило напълно.
* * *

Някой запуши устата й. Мойра отвори очи. Тя не спеше, тя никога не спеше. Знаеше, че някой се покрадва към нея, но го остави да стигне до края. Знаеше и кой е този някой. Усмихна се, отново дебнеше плячката си, а той дори не знаеше.
— Ти, кучко, мислеше си, че няма да те позная? Виждал съм те и преди в къщата на Роджър. Как, по дяволите, си избягала? Роджър каза, че ти е видял сметката? За това ли избяга той, защото си се изплъзнала? И как за Бога стигна до лондонските салони? — попита тихо Пибоди в ухото й. Мойра се усмихна в ръката му. Може и да не изпита сексуално удоволствие преди малко, но щеше да изпита блаженство точно сега. Само че този път трябваше да е тиха и бърза. Жалко, този искаше да бъде най-дългото и наказание. Докато се плюнчеше над нея, Пибоди не видя шилото за лед, което проблесна срещу гърлото му. Кръвта му изтече върху Мойра и той падна, без да издаде звук. Нямаше време за това. Така, сега къде да скрие тялото и как да се отърве от кръвта по леглото?
Остана още един!
* * *

— Мойра, отвори вратата, искам да поговорим!
Да я отвори? Не, не още. Бе покрила леглото с дълго и грозно дебело одеяло. Напъха Пибоди в гардероба, но проклетата вратичка не искаше да се затваря. Дявол да го вземе, Джак продължаваше да чука, а тя продължаваше да ръчка корема на убития, та да успее да затвори тъпата врата. Почти успя, тъкмо тръгна и тя отново се открехна и се подаде тялото на нещастника. Този човек не изглеждаше толкова дебел преди! Ако Джак продължаваше да блъска по този начин щеше да разбие вратата и какво щеше да завари? — Мойра, бореща се с гардероба, опитваща се да напъха вътре окървавено човешко тяло. Предаде се, взе един стол и го сложи точно пред гардероба. Тъкмо щеше да отвори, когато погледна към предната част на новата си рокля. Цялата бе в кръв.
— Мойра, пусни ме, няма да си ида докато не си изясним нещата! — крещеше той. Подразни се силно. Сега какво да прави? Знаеше, че Джак е спечелил малко пари по игралните маси, та успя да й купи нови дрехи, а Пибоди ги съсипа. И като мъртвец й правеше проблеми… облече един халат върху роклята, отключи вратата и бързо се върна, за да седне на стола пред гардероба.
— Какво, да го вземат мътните, правеше до сега? — ядоса се той.
— Нищо, не бях облечена, това е!
— Защо ме излъга? Коя си ти… криеш се от някого нали? Кажи ми какво е станало, искам да знам имам това право! Ако знаех, че си девствена никога нямаше да те докосна! — „Глупости, толкова те искам, че ще се пръсна!“
— От никого не се крия… дори може да се каже, че е точно обратното! — ухили се искрено тя.
— Кажи ми истината, по дяволите, имам право да знам!
— Защо? Кой ти даде това право? Само защото един път сме правили секс, при това не толкова добър, не ти дава права над мен. Никой мъж няма да има права над мен, Джак!
— Дявол да го вземе не говори така! Наистина ли не ти хареса снощи? — бяха му казвали, че е добър любовник. Но как да й се представи добре, като тя не му даде този шанс?
— Не, съжалявам, проблема не е в теб, аз съм неспособна. Помислих, че може да ми се получи, но не стана и… въпреки всичко те харесвам много, Джак. Ти ми даваш живец, който… Джак ожени се за Виктория и не се занимавай повече с мен, по никакъв начин, няма да се получи — ако го бе срещнала докато е още жива… можеха да са заедно. Той можеше да е нейният Дийн, тя искаше той да е нейният Дийн. Зоуи поне получи такова щастие, преди да си отиде, а за нея остана само разочарованието.
— Оправи се за бала във Воксхол! — каза унило Джак. Очаква всичко, но не и такова признание. Беше си загубил ума по тази жена, а тя изказа единствено огорчение към себе си и към него. Не видя любов в очите й, не видя жар в този поглед. Само лед, сякаш тя бе мъртва от вътре…
* * *

— Ето Ви и Вас, лейди Мойра! Един обожател иска да Ви види.
Като изобрази усмивка на лицето си Мойра се обърна. Усмивката й стана още по-широка и искрена, когато видя кого й е домъкнала котката.
— Скъпа, лейди, просто не можех да не се запозная с Вас. Аз съм лорд Роджър Мейхю — изглеждаше леко пребледнял. Скоро щеше да побелее съвсем. Когато мъжът, който ги представи един на друг се отдалечи Роджър пристъпи към нея, като я притисна едва ли не към стената.
— Трябва да поговорим насаме! — проговори тихо той.
— Не може тук, ще ни забележат, пък и Джак ще види ако изчезна и ще тръгне да ме търси.
— Измъкни се в полунощ от къщата, в която в момента проституираш. Ще чакам! — „Много си лесен, дори по-лесен от останалите!“ — помисли си тя.
— Добре…
— Как по дяволите се случи това? Не мога да повярвам, че си жива? Какво си ти?
— Много въпроси взе да задаваш, любов моя. Не си направи труда, преди да ме питаш каквото и да било? Не те вълнуваха моите отговори. Главно не ти хареса думата Не!
— Върви в ада, кучко, ако не аз ще те отведа там, но този път ще се погрижа, да не се върнеш повече!
— Не!
— Ще обявя пред всички, че си измамница, а твоят любовник е направил за смях, всички благородници наоколо. Искаш ли да видиш как Грейстоук се проваля? — просъска злобно Мейхю.
— Не ме вълнува — „пък и няма да си жив достатъчно дълго, за да ни потопиш.“ — Прави каквото искаш.
— Ще се измъкнеш ли довечера? Ако не дойдеш, ще съжаляваш!
— Вече казах да! Това ти се случва за пръв път, нали? Чак не ти се вярва? Че коя ще ти каже „да“, особено като види нещото между краката ти… — Роджър бе готов да я удари, но се появи Джаксън.
— Какво има, Мойра? Този негодник обиди ли те? Роджър Мейхю обичайно не посещава подобни скучни за вкуса му събирания. Чух, че бил извън страната. Жалко, че се е върнал. Англия няма нужда от подобни типове.
— Всичко е наред, не се притеснявай — усмихна се пресилено уморено тя. — Нещо ме заболя главата, мисля да се прибирам.
— Ще те изпратя…
— Няма нужда не оставяй половинката си лейди Виктория сама.
— Казах, че ще те придружа, ще се върна после да изпратя и нея.
Пътуваха в мълчание. Джак си мислеше, колко го дразни вече Виктория. Майка й се бе изнесла от града за известно време и жената му каза в прав текст, че го иска довечера. Да, наричаше Мойра проститутка, а кой беше проститутката сега? Не искаше да си ляга с лейди Грийн, искаше ирландката. Искаше да види дали, ако тя му позволи, няма да я запали, така както го палеше тя. Бе изключително доволен, че е първият й мъж, не можеше да понесе мисълта друг да я е докосвал… или докосва! По дяволите какво ставаше с него?
През това време Мойра установи за себе си, че играта приключи. Тази вечер всичко щеше да свърши. Но и тя и Мангас Колорадас бяха на мнение, че си дължат грандиозен финал. Нямаше да позволи всичко да е бързо и лесно. Щеше да остави Роджър да прави каквото си иска. Навярно щеше да я отведе в онази къща. Тогава те щяха да нападнат. Щяха да си отмъстят на всичките. После Мойра щеше да се върне при Индианеца и да премине в Другия свят… или и тя като Мангас Колорадас да остане в сенките. Не бе решила още, но играта й хареса и щеше да я изиграе до край.
— Време е да тръгваш, лейди Виктория ще се разстрои, че те няма!
— Да върви по дяволите. Мойра, нека правим любов, нека ти покажа как може да бъде в действителност всичко.
— Наистина ме боли главата, Джак.
— Аз те искам…
— Но аз не… не и тази вечер… — „не искам да те нараня! Утре вече няма да съм тук, всичко ще бъде наред за теб.“
— Моля те, аз…
— Виж, чух днес разговора ти със Спенс. Знам за облога. Не ми хареса идеята, че ме продавате за чифт коне и две хиляди лири. Нека тази вечер остана сама, а утре ще говорим пак!
— Значи това те е разстроило, аз…
Мойра го отблъсна и затвори вратата пред лицето му. Облегна се и разтегна устните си в широка усмивка. Краят дойде! Вендетата й щеше да е дълга и болезнена за Мейхю. Щеше да го накара да страда така както не можеше дори да си представи, че е възможно да страда човек.