автор: radi_radev19441944

"Безпросветно тече утрото без светлината на твоите очи"
Павезе

В прозореца със тъмните пердета
отломките на спомените плуват.
В безсънна нощ бродира силуети
несбъднатия сън недосънуван.

В прозореца със тъмните пердета
Трепти акорд от Лунната соната.
И гасне всеки изгрев безпросветно
на твоите очи без светлината.

В прозореца със тъмните пердета
замлъкнала е цялата вселена.
Събирам топлина от ветровете,
защото ми е пусто и студено.

В прозореца със тъмните пердета
лежат мъгли от нощни булеварди.
Но няма те. И стихваше сърцето
в притихналия грак на миокарда.

В прозореца със тъмните пердета
отдавна няма изгледи да съмне.
Една звезда престанала да свети
и тъмно е. И тъмно е. И тъмно…