Събужда се в мене надежда,
че утре ще бъда пак зов.
Небето към мен се навежда
и слънцето праща любов.
А аз, като стара пендара,
поглъщам от слънцето лъч.
И конник съм стар от Мадара-
не нося във себе си злъч.
И в моите нови доспехи
на този заветен Балкан,
ще жъна аз нови успехи
от Бога дори поласкан.