автор: atom

Единствено доколкото си влюбен,
различията, с техните последици,
не ви делят, защото гледаш другия,
а всеки друг път гледаш само себе си.

Така и ние – остаряхме мъничко.
Сега предимно се съобразяваме.
А сме подобни - вътрешно и външно,
като от обща груба длан направени,

но като натоварим раменете си,
запада ни сърдечното внимание.
Щом фокусната точка се измести
оставаме сами и неразбрани.

Тогава аз поглеждам през прозореца –
денят е станал саможив и мрачен -
и гледам как откъснати са хората,
а би могло да бъде другояче.

Единствено доколкото си влюбен,
различията, с техните последици,
не ви делят, защото гледаш другия,
а всеки друг път гледаш само себе си.