автор: rumpel

Нито за миг не се бях усъмнила,
че е почнал двубоят между мъжа и жената.
Ти си уверен в твоята сила,
аз пък си знам цената.

Ти ловко нанасяш удари точни,
аз тебе щадя те с женска тактичност.
И ми прости, но съвсем не нарочно
слабостта ми, като с магнит, те привлича.

Твоята мисъл - сто остри ножа -
шпага кръстосва с моето остроумие.
И се събуждат сетивата на кожата,
стават все по-излишни думите...

Ти ще си мой и аз ще съм твоя.
Всичко е само въпрос на време.
Но нека по-напред си довършим двубоя,
от зачатъка на света отреден ни.