Вълна след вълна, рой сивосини талази,
По мачтите диво издуват платната,
Светецът Никола душите ни пази,
Но Нептун ни владее сърцата.
Вместо ръце-стоманени въжета,
Вместо крака- със чугунени котви,
В душите ни вечно се плискат морета,
А в сърцата ни няма спасителни лодки.
Оставили там, далеч, на брега,
Амбиции, пориви, желания битови,
С тризъбец- харпун в изморена ръка,
Преследваме своите, белите китове.