автор: ringo

Съблякохме си в тази нощ душите
и с теб сега сме съвършено голи,
най-свидните ни чувства - без защита,
без грим и дрехи от предишни роли.

Студено ли ти е, кажи?... Трепериш!...
Гушни се в мен, с любов ще те завия!
Подслон по-хубав няма да намериш,
в кът приказен от Рая ще те скрия!

В прозореца щом утрото настъпи,
глава на моята ръка ще сложиш
със думи топли, искрени и скъпи:
„Душата ми без твоята не може!...”

Сега сезонът е на дъждовете,
желания любовни дето сбъдват...
Ще бъдеш ти прекрасна Жулиета,
Ромео, твойта обич, аз ще бъда!...

Тогава своя ход ще спрат стрелките,
дори назад ще тръгнат часовете!
Любов, до тлен изгаряща душите,
като звезда във тъмното ще свети!...