автор: ma_gi

Бледа вълча луна –
пренатегната сребърна струна –
все така си сама,
ала в снежната нощ,
ти отново за него танцувай!
Като в див ритуал
призови всички тайнствени сили,
а снегът полудял,
своя леден кинжал,
да забива в сърцето страхливо.

И да вия с вълка,
който дреме във мен полумъртъв
и прегърнал страха,
ме гризе
като червей отвътре…

Нека дойда при теб
и със твойта любов го погледна –
тази нощ се проклех,
а пък той ми прости…
И поиска до него да седна.

И очи във очи
бавно сляхме и пихме дъха си,
ала мисли – игли,
и тревожния стих
аз не спрях в нежността му да търся…

Погледни го, луна!
Той си тръгва сълзите прегърнал.
Пак ще бъдеш сама.
А пък аз във снега
ще танцувам додето се върне…